1
А Савел, като дишаше още устрашаване и убийство върх учениците Господни, отиде при първосвещеника,
2
и поиска от него писма до съборищата в Дамаск, че ако би да намери некои от този път, мъже и жени, да ги докара вързани в Ерусалим.
3
И на отиване когато наближаваше Дамаск внезапно блесна около него светлина от небето.
4
И като падна той на земята, чу глас който му говореше: Савле, Савле, защо ме гониш?
5
А той рече: Кой си ти, Господи? И Господ му рече: Аз съм Исус когото ти гониш: не ти е лесно да риташ срещу остен.
6
А той разтреперан и смаян рече: Господи, що искаш да сторя? И Господ му рече: Стани и влез в града, и ще ти се каже що требва да правиш.
7
А мъжете които го придружаваха, като чуеха гласа а не виждаха никого, стоеха като вцепени.
8
И стана Савел от земята, и с отворени очи не виждаше никого; и водеха го за ръка та го въведоха в Дамаск.
9
И три дни мина без да види, и не яде нито пи.
10
А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и рече му Господ във видение: Анание. А той рече: Ето ме, Господи.
11
И Господ му рече: Стани та иди на улицата която се казва Права, и попитай в дома на Юда за некого си на име Савел, Тарсянин; защото, ето, се моли;
12
и виде във видение едного человека на име Анания че влезе и тури ръка на него за да прогледа.
13
И отговори Анания: Господи, чух от мнозина за тогоз человека колко злини е сторил на твоите светии в Ерусалим.
14
И тука има власт от пръвосвещенниците да върже всички които призовават твоето име.
15
А Господ му рече: Иди, защото съсъд избран ми е той да носи моето име пред народи и царе, и пред синовете Израилеви;
16
защото аз ще му покажа все що има да пострада за името ми.
17
И отиде Анания и влезе в къщата; и като възложи ръце на него рече: Савле брате, Господ Исус който ти се яви на пътя по който ти идеше проводи ме за да прогледаш и да се изпълниш с Духа Светаго.
18
И тоз час паднаха от очите му като люспи, и тутакси прогледа; и стана та се кръсти;
