25
И, ето, некой законник стана да го изпитва, и казваше: Учителю, какво да правя за да наследя живот вечен?
26
А той му рече: В закона що е писано? как четеш?
27
И той отговори, и рече: «Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и със всичкия си ум, и ближнаго твоего както самаго себе си.»
28
И рече му: Право си отговорил; това прави и ще живееш.
29
Но той понеже искаше да оправдае себе си, рече Исусу: И кой е ближният мой?
30
На това отговори Исус и рече: Человек некой слезваше от Ерусалим в Иерихон и налете на разбойници, които, като го обраха и нараниха, отидоха си, и го оставиха полумъртъв.
31
И по случай некой си свещеник слезваше по него път: и като го виде, мина от среща и замина.
32
Подобно и Левит некой, като стигна на това место, дойде, виде, мина от среща и замина.
33
Но един Самарянин като пътуваше дойде до него, и като го виде смили се,
34
и пристъпи та превърза раните му, като възливаше масло и вино; после го възкачи на добитъка си, та го занесе в гостилницата, и пригоди му.
35
И на утрешния ден когато си похождаше, извади та даде два динария гостилнику, и рече му: Пригодявай му: и каквото повече иждивиш аз на връщане ще ти платя.
36
И тъй, от тези тримата кой ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в разбойниците?
37
А той рече: Този който му стори милост. Тогаз Исус му рече: Иди, и ти така прави.
