17
И когато излезваше на пътя, притече се некой си та коленичи пред него и го питаше: Учителю благи, що да сторя за да наследвам живот вечен?
18
А Исус му рече: Що ме наричаш благ? Никой не е благ, тъкмо един Бог.
19
Заповедите знаеш: «Не прелюбодействувай; Не убивай; Не кради; Не свидетелствувай на лъжа; Не обиждай; Почитай баща си и майка си.»
20
А той отговори и рече му: Учителю, всичко това упазих от младостта си.
21
А Исус като го погледна, възлюби го, и рече му: Едно ти не достига; иди, продай все що имаш, и раздай го на сиромасите; и ще имаш съкровище на небето; и дигни кръста, и ела та ме последвай.
22
Но той се наскърби за тая дума, и отиде си нажален; защото имаше имот много.
23
А Исус погледна около си и казваше на учениците си: Колко мъчно ще влезат в царството Божие тези, които имат богатство?
24
А учениците му се смайваха за неговите думи. И Исус пак отговори и рече им: Чада, колко е мъчно да влезат в царството Божие тези, които имат надеждата си на богатството?
25
По-лесно е камила да мине през иглени уши, а не богат да влезе в царството Божие.
26
А те се твърде много удивяваха и говореха помежду си: И кой може спасен да бъде?
27
А Исус погледна на тех и рече: У человеците е невъзможно; но не у Бога; защото у Бога всичко е възможно.
28
И начна Петър да му говори: Ето, ние оставихме всичко и последвахме тебе.
29
А Исус отговори и рече: Истина ви казвам: Нема ни един който да е оставил къща, или братя, или сестра, или баща, или майка, или жена, или чада, или нивя, заради мене и за евангелието,
30
и да не вземе стократно сега на това време къщи и братя и сестри и майки и чеда и нивя наедно с гонения, и в идущия век живот вечен.
31
Мнозина обаче първи ще бъдат последни, а последните първи.
