1
А когато разуме Господ Исус че са чули Фарисеите че Исус повече ученици прави и кръщава нежели Иоан,
2
(ако и да не кръщаваше сам си Исус, но учениците му,)
3
остави Юдея и отиде пак в Галилея.
4
И требваше да мине през Самария.
5
И тъй, дойде в един Самарийски град нарицаем Сихар, близу до местото което даде Яков на сина си Иосифа.
6
И там имаше кладенец Яковов. Исус прочее утруден от път, седеше така на кладенеца; а часът беше около шест.
7
Идва некоя си жена от Самария, да начерпе вода. Казва й Исус: Дай ми да пия.
8
(Защото учениците му беха отишли в града да купят за ядене.)
9
Казва му жената Самарянка: Как ти който си Юдеянин, искаш за пиене от мене която съм жена Самарянка? (Защото Юдеите не се съобщават със Самаряните.)
10
Отговори Исус и рече й: Ако би знаела Божията дарба, и кой е що ти казва: Дай ми да пия, ти би поискала от него, и дал би ти вода жива.
11
Казва му жената: Господине, нито печерпало имаш, и кладенецът е дълбок; и тъй, от де имаш живата вода?
12
Ти по-голем ли си от отца ни Якова който ни даде кладенеца, и той е пил от него, и синовете му, и добитъците му?
13
Отговори Исус и рече й: Всеки който пие от тази вода, пак ще ожеднее;
14
а който пие от водата която аз ще му дам нема да ожеднее във веки, но водата която ще му дам ще бъде в него извор на вода която извира в живот вечен.
15
Казва му жената: Господине, дай ми тази вода, да не ожедневам нито да идвам тука да изваждам.
16
Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.
17
Отговори жената и рече: Немам мъж. Казва й Исус: Право си казала че немаш мъж;
18
защото петима мъжа си водила, и този когото сега имаш не ти е мъж: туй си право рекла.
19
Казва му жената: Господине, гледам че ти си пророк.
20
Бащите ни в таз гора се поклониха: а вие казвате че в Ерусалим е местото, гдето требва да се кланяме.
21
Казва й Исус: Жено, хвани ми вера че иде час когато нито в тази гора нито в Ерусалим ще се поклоните на Отца.
22
Вие се кланяте на онова което не знаете: ние се кланяме на онова което знаем, защото спасението е от Юдеите.
23
Но иде време, и сега е, когато истинните поклонници ще се поклонят Отцу с дух и истина; защото Отец таквиз иска поклонниците си.
24
Бог е дух, и които му се кланят, с дух и истина требва да се кланят.
25
Казва му жената: Знам че ще дойде Месия който се казва Христос: той кога дойде ще ни възвести всичко.
26
Казва й Исус: Аз съм който ти говоря.
27
И на това отгоре дойдоха учениците му, и почудиха се че приказваше с жена; но никой не рече: Що търсиш? или: Що приказваш с нея?
28
Тогаз жената остави кърчага си и отиде в града и казва на человеците:
29
Елате да видите человек който ми каза все що съм сторила: да не бъде той Христос?
30
И тъй, излезоха от града та идеха къде него.
31
А между това учениците му го молеха и казваха: Учителю, яж.
32
А той им рече: Аз имам ястие да ям което вие не знаете.
33
За то думаха учениците помежду си: Да ли некой му донесе да яде?
34
Казва им Исус: Моето ястие е да струвам волята на оногова който ме е проводил, и да извърша неговата работа.
35
Не казвате ли вие че още четири месеца има и жетвата иде? Ето, казвам ви, подигнете очите си, и вижте нивята че са вече бели за жетва.
36
И който жъне взема заплата и събира плод в живот вечен, за да се радват наедно и който сее и който жъне.
37
Защото в това нещо истинска е речта че: «Друг е който сее и друг който жъне.»
38
Аз ви проводих да жънете това в което вие не сте се трудили: други се трудиха, и вие влезохте в техния труд.
39
И от този град мнозина Самаряни поверваха в него поради думата на жената която свидетелствуваше че: Ми каза всичко що съм сторила.
40
И тъй когато дойдоха Самаряните при него молеха му се да остане при тех; и преседе там два дни.
41
И още по-мнозина поверваха поради неговото слово;
42
а на жената казваха: Ние не верваме вече за твоята дума; понеже сами чухме, и знаем че този е наистина Спасител мира, Христос.
