35
На утринта пак стоеше Иоан, и двама от учениците негови.
36
И като съгледа Исуса че минува, казва: Ето Агнеца Божий.
37
И чуха го двамата ученици да говори така, и отидоха след Исуса.
38
И като се обърна Исус и ги виде че идат подире му, казва им: Що търсите? А те му рекоха: Рави, (което тълкувано ще рече, Учителю,) де живееш?
39
Казва им: Елате и вижте. Дойдоха и видеха де живее; и останаха при него през този ден, а часът беше около десет.
40
Единът от тези двамата, които чуха от Иоана за него и го последваха беше Андрей, братът на Симона Петра.
41
Той пръв намерва брата си Симона и казва му: Намерихме Месия, което се тълкува Христос.
42
И заведе го при Исуса. И като погледна Исус на него рече: Ти си Симон син Ионин; ти ще се наречеш Кифа (което се тълкува Петър, камик).
1
След това отиде Исус отвъд Галилейското море, сиреч, Тивериадско.
2
И след него идеше народ много; защото гледаха чудесата негови които правеше над болните.
3
И възлезе Исус на гората и седеше там с учениците си.
4
И наближаваше пасхата, праздникът Юдейски.
5
И като вдигна Исус очи и виде че народ много иде КЪ него, казва Филипу: От де да купим хлеб да ядат тези?
6
(А това казваше той да го изпита: защото си знаеше какво щеше да прави.)
7
Отговори му Филип: За двесте динари хлеб не им постига за да вземе всеки от тех по малко нещо.
8
Казва му един от учениците негови, Андрей, братът на Симона Петра:
9
Има тука едно момченце което има пет ечимени хлеба и две риби; но те що са на толкова души?
10
А Исус рече: Сторете да седнат человеците. А на това место имаше трева много; и тъй, наседаха мъже до пет хиляди на брой.
11
И взе Исус хлебовете и благодари, и раздаде ги на учениците, а учениците на седещите; така и от рибите колкото искаха.
12
И като се наситиха, казва на учениците си: Съберете изостаналите укрухи, за да се не изгуби нищо.
13
И тъй, от петте ечимени хлеба събраха, и напълниха дванадесет коша укрухи които изостанаха на тези що ядоха.
20
И между тези, които възлезваха да се поклонят в праздникът имаше и некои Елини.
21
И те дойдоха при Филипа, който бе от Витсаида Галилейска, и молиха му се и казваха: Господине, искаме да видим Исуса.
22
Идва Филип и казва на Андрея; Андрей пак и Филип казват на Исуса.
23
А Исус им отговори и рече: Дойде часът да се прослави Син Человечески.
24
Истина, истина ви казвам: Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то остава само; ако ли умре, много плод приноси.
25
Който обича живота си ще го изгуби; и който ненавиди живота си на този свет за вечен живот ще го упази.
26
Ако слугува некой на мене, мене да последва; и дето съм аз там ще бъде и слугата ми; и който слугува на мене него ще почте Отец ми.
27
Сега душата ми е смутена; и що да река? Отче, избави ме от този час? Но за това дойдох на този час.
28
Отче, прослави името твое. Тогаз дойде глас от небето: И прославих, и пак ще прославя.
29
А народът, които стоеха и чуха това казваха: Гръм е. Други говореха: Ангел му продума.
30
Отговори Исус и рече: Този глас не биде за мене, но за вас.
31
Сега е съдба на този свет: сега князът на този свет ще бъде изпъден вън.
32
И когато бъда аз въздигнат от земята ще привлека всичките при себе си.
33
А това говореше като назначаваше от каква смърт имаше да умре.
34
Отговори му народът: Ние сме чули от закона че Христос във веки пребъдва; и как казваш ти че Син Человечески требва да бъде въздигнат? Кой е този Син Человечески?
35
И рече им Исус: Още малко време виделината е с вас. Ходете докле имате виделина, да ви не настигне тъмнината; а който ходи в тъмнината не знае къде отива.
36
Докле имате виделината вервайте във виделината за да сте синове на виделината. Това издума Исус, и отиде та се скри от тех.
