1
И в първия ден на седмицата, като беше сутрина рано, дойдоха на гроба носеще ароматите що беха приготвили, имаше още и други некои с тех.
2
И намериха камика отвален от гроба.
3
И като влезоха не намериха телото на Господа Исуса.
4
И когато беха в недоумение за това, ето, предстанаха пред тех двама человека с блестещи дрехи.
5
И те уплашени наведоха лице до земята; а человеците им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?
6
Нема го тука, възкръсна. Наумете си що ви говори когато беше още в Галилея
7
и казваше как Син Человечески ще бъде предаден в ръцете на грешни человеци, и ще бъде разпнат, и в третият ден ще възкръсне.
8
И спомниха си неговите думи:
9
И като се върнаха от гроба известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.
10
И тези които казваха това на апостолите беха Магдалина Мария и Иоана и Мария, майката Яковова, и другите с тех;
11
и техните думи се видеха пред тех като праздни приказки, и не ги верваха.
12
А Петър стана и отиде на гроба тичешком, и щом надникна, вижда че лежаха саваните сами; и върна се назад и чудеше се в себе си за това що бе станало.
13
И, ето, двама от тех в същия ден отиваха в село което се казва Емаус, шестдесет стадии далеч от Ерусалим.
14
И те се разговаряха помежду си за всичко това що се бе случило.
15
И като си приказваха и се разпитваха, приближи и сам си Исус и вървеше с тех:
16
а очите им се удържаваха да го не познаят.
17
И рече им: Какви са тези думи които си приказвате помежду си като пътувате и сте тъжни?
18
И отговори единият на име Клеопа и рече му: Току ти ли си странен в Ерусалим и не знаеш това което стана в него тези дни?
19
И рече им: Кое? А те му рекоха: За Исуса Назарянина, който бе мъж пророк, силен делом и словом пред Бога и пред всичкия народ:
20
и как го предадоха нашите първосвещеници и началници на осъждение смъртно, и разпеха го;
21
а ние се надеехме че той е който ще да избави Израиля. Но при все това, този е днес третий ден откакто стана това.
22
Но и некои жени от нас смаяха ни, които отишли отзарана на гроба,
23
и, като не намерили телото му, дойдоха и казваха че видели и явление на ангели които казвали че той е жив.
24
И некои от нашите отидоха на гроба и намериха тъй както и жените рекоха; а него не видеха.
25
И той им рече: О безумни и късни на сърце да вервате все що е речено от пророците!
26
не требваше ли това да пострада Христос и да влезе в славата си?
27
И като начна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за него във всичките писания.
28
И наближиха до селото дето отхождаха; и той се приструваше че отива по-далеч.
29
И понудиха го и казваха: Остани с нас, защото е при вечер, и денът превали. И той влезе да остане с тех.
30
И като седна с тех на трапезата, взе хлеба и благослови, и преломи и даваше им.
31
И тем се отвориха очите, и познаха го; а той стана невидим на тех.
32
И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни когато в пътя ни приказваше и тълкуваше ни писанията?
33
И станаха в истия този час та се върнаха в Ерусалим, и намериха събрани единадесетте, и тези които беха с тех,
34
които и казваха: Че наистина възкръснал Господ, и явил се Симону.
35
Те пък приказваха това което стана в пътя, и как го познаха когато разчупваше хлеба.
36
И когато говореха това, сам си Исус предстана посред тех, и казва им: Мир вам.
37
А те се стреснаха и уплашиха се, понеже мислеха че дух виждат.
38
И рече им: Защо сте смутени? и защо влезват в сърдцата ви таквизи мисли?
39
Вижте ми ръцете и нозете, че съм истий аз: попипайте ме и вижте; защото дух нема плът и кости както гледате мене че имам.
40
И това като рече, показа им ръцете и нозете си.
41
Но те от радост като се не доверяваха още и се чудеха, рече им: Имате ли нещо за ядене тука?
42
И те му дадоха част от печена риба, и меден сот.
43
И взе та яде пред тех.
44
И рече им: Тези са думите които ви приказвах когато бех още с вас, че требва да се изпълни все що е писано за мене в закона Моисеев и в пророците и в Псалмите.
45
Тогава им отвори ума да разумеят писанията.
46
И рече им че: Така е писано, и така требваше да пострада Христос и да възкръсне от мъртвите в третия ден,
47
и да се проповеда в негово име покаяние и прощение на грехове във всичките народи, като се започне от Ерусалим;
48
а вие сте свидетели на това.
49
И, ето, аз проваждам върх вас обещанието на Отца си; а вие седете в града Ерусалим докле се облечете със сила от горе.
50
И ги изведе вън до Витания; и дигна ръцете си та ги благослови.
51
И когато ги благославяше, отстъпи се от тех и възносяше се на небето.
52
И те му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голема радост;
53
и беха винаги в храма, хвалеще и благославеще Бога. Амин.
