1
Павел и Тимотей, раби Исус Христови, до всите в Христа Исуса светии които са във Филипи, наедно с епископите и дяконите:
2
Благодат вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Исуса Христа.
3
Благодаря Богу моему всекога когато ви поменувам,
4
(винаги във всека моя молитва за всинца ви с радост като правя молбата си,)
5
заради вашето участие в евангелието от първия ден даже до нине;
6
като съм уверен в това истото, че онзи който е начнал във вас добро дело ще го свърши даже до деня Исус Христов;
7
както е и праведно за мене да мисля това за всинца ви, понеже ви имам на сърдце, и в оковите ми и в оправданието и в потвърдяването на благовествуването, всички вие сте съучастници мои на благодатта.
8
Защото Бог ми е свидетел че милея за всички вас с милосърдие Исус Христово.
9
И това се моля, да преизобилва любовта ви още повече в познание и във всеко разумение,
10
да изпитвате подоброто, за да бъдете искренни и непрепъвани до деня Христов,
11
изпълнени с плодове на правда които са чрез Исуса Христа, в слава и похвала Божия.
12
Искам още, братие, да знаете че всичко що ми се случи спомогна повече за преуспеване на евангелието,
13
до толкоз щото моите за Христа окови станаха известни на всичката претория и на всички други.
14
И повечето от братята в Господа, одързновени от моите окови, осмелиха се повече да говорят словото без страх.
15
Некои наистина от завист и от любопрение проповедват Христа, а некои си и от добра воля.
16
Едните възвещават Христа от съперничество, не с чистота, и мислят че прилагат тъга на оковите ми;
17
а другите от любов, като знаят че съм настанен да защищавам евангелието.
18
Но що бива от това? Как и да е, или с приструване или с истина, Христос се проповедва; и аз на това се радвам, и ще се радвам.
19
Защото зная че това ще ми излезе за спасение с вашата молитва и с помощта на Духа Исус Христов,
20
според постоянното мое ожидане и надежда че нема да се посрамя в нищо, но с всеко дързновение, както всекога и сега, ще се възвеличи Христос в телото ми или чрез живот или чрез смърт.
21
Защото за мене да живея е Христос, и да умра придобиване.
22
Но ако живея в плътта, това ми е плод на делото; и що да избера не зная.
23
Защото в утеснение съм и от двете; понеже имам желание да отида и да съм с Христа, което би било много по-добро;
24
но да остана в плътта по-нуждно е за вас.
25
И за това уверен, зная че ще остана и ще пребъда наедно с всички вас за вашия във верата успех и за вашата радост;
26
да се преумножава чрез мене вашата в Исуса Христа похвала с моето дохождане пак при вас.
27
Обхождайте се само достойно на евангелието Христово, да би, или кога дойда и ви видя, или като не съм при вас, да чуя за вас че стоите в един дух и сподвизавате се единодушно за верата евангелска,
28
и не се устрашавате в нищо от противниците; което ще бъде доказателство за тех на погибел, а за вас на спасение, и то от Бога;
29
защото, колкото за Христа, вам е дарено, не само да вервате в него, но и да страдате за него;
30
като имате истия подвиг какъвто сте видели в мене, и сега чуете че е в мене.
1
И тъй, ако има некое утешение в Христа, или некоя разтуха от любов, или некое общение на Духа, или некое милосердие и съжаление,
2
изпълнете радостта ми да мислите все едно всички, да имате еднаква любов, да сте единодушни и единомислени.
3
Да не правите нищо от съперничество или от тщеславие, но по смиреномъдрие всеки един да има другиго по-горен от себе си.
4
Не гледайте всеки само за себе си, но всеки и за другите.
5
Да бъде във вас същото мъдруване което беше и в Христа Исуса;
6
който в образ Божий като бе не го помисли похищение да е равен Богу,
7
но обезслави себе си, като прие рабски образ и стана подобен на человеците;
8
и като се намери по образ както человек смири себе си, и послушлив биде даже до смърт, и смърт на кръст.
9
За това и Бог го превъзвиши, и подари му име което е над всеко друго име;
10
така щото на Исусовото име да се поклони всеко колено от небесните и земните и подземните,
11
и всеки език да изповеда че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.
12
Заради това, възлюблени мои, каквото сте ме винаги слушали, не само както когато съм при вас, но сега много повече като не съм при вас, изработвайте спасението си със страх и трепет;
13
защото Бог е който действува във вас и хотението и действуването, според неговата добра воля.
14
Правете всичко без роптание и противоречие,
15
за да бъдете безукоризнени и незлобиви, чада Божии непорочни всред строптив и развращен род, между който светите като светила на света,
16
като държите словото на вечния живот, за моя похвала в деня Христов че не съм тичал напраздно и не съм се напраздно трудил.
17
Но, ако и да се приносям аз възлияние на жертвата и за служението на вашата вера, радвам се и сърадвам се с всички вас.
18
И така и вие се радвайте и сърадвайте се с мене.
19
И надея се на Господа Исуса скоро да проводя до вас Тимотея, да се утеша духом и аз като разбера за вашето състояние.
20
Защото немам другиго никого на еднакъв дух с мене който да се погрижи искренно за вас;
21
понеже всичките търсят своето си, а не което е на Христа Исуса;
22
а вие знаете неговата верност че, както чадо с отца си слугува с мене в благовествуването.
23
И тъй, надея се него да проводя тутакси щом разбера как ще стане с мене;
24
а уверен съм в Господа че и сам скоро ще дойда.
25
Помислих обаче за нуждно да проводя до вас Епафродита, брата и сътрудника и сподвижника моего, а вашего посланика и служителя на потребата ми;
26
понеже милееше за всички вас, и тъжеше защото бехте чули че бе болен.
27
И наистина боледува близу до смърт; но Бог го помилва, и не тъкмо него, но и мене, да ми не стане скърб върх скърб.
28
За това и по-скоро го проводих, да се възрадвате като го видите пак, и аз да бъда по-безскърбен.
29
И тъй, приемете го в Господа с всека радост, и имайте таквизи на почест;
30
понеже за делото Христово наближи до смърт, защото презре живота си за да допълни недостатъка на вашите КЪ мене услуги.
