1
Яков, раб на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесетте племена които са в разсеяние, поздравление.
2
Всека радост имайте, братие мои, когато впадате в различни изкушения;
3
понеже знаете че изпитанието на вашата вера произвожда търпение.
4
А търпението да има дело съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.
5
Ако ли някои от вас е оскуден от мъдрост, да проси от Бога който дава богато на всички и не укорява, и ще му се даде.
6
Но да проси с вера, без да се съмнева никак; защото който се съмнева подобен е на морски вълни които се карат и разблъскват от ветровете.
7
И такъв человек да не мисли че ще приеме нещо от Господа.
8
Человек двоеумен непостоян е във всичките си пътища.
9
Който брат е от по-долно състояние да се хвали в своето си възвишаване,
10
а богатите, в смиряването си, понеже като цвет на трева ще прецъвти.
11
Защото изгрея слънцето с пека, и изсуши тревата, и цветът й слете, и хубостта на лицето й погина; така и богатият ще повехне в пътищата си.
12
Блажен онзи человек който претърпева изкушение; защото, като премине изпитът, ще приеме венеца на живота който обеща Господ на онези които го любят.
13
Никой изкушаем да не казва че: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, и той никого не изкушава;
14
а всеки се изкушава като се завлича и подлъгва от собствената си похот.
15
Похотта после като зачне ражда грех, а грехът като се извърши ражда смърт.
16
Не се заблуждавайте, любезни мои братие.
17
Всеко добро даване, и всека съвършена дарба от горе е, и слезва от Отца на светлините в когото нема изменение или сенка на променяване.
18
От собствената си воля родил ни е със словото на истината, да бъдем ние некакъв си начатък на неговите създания.
19
И тъй, любезни мои братие, да бъде всеки человек бърз на чуене, а муден на говорене, и муден на гнев;
20
защото гневът на человека не върши Божията правда.
21
За това, отхвърлете всека нечистота и множеството злоба, и приемете с кротост всаденото слово което може да спаси душите ви.
22
Бивайте и творители на словото, а не само слушатели да лъжете себе си.
23
Защото ако бъде некой слушател на словото, а не творител, той прилича на человек който гледа природното си лице в огледало:
24
защото огледа се, и отиде, и завчас забрави какъв бе.
25
Но който вникне в съвършения закон на свободата, и пребъде в него, той ще бъде блажен в делата си.
26
Ако някой от вас мисли че е благочестив, и не обуздава езика си, но лъже сърдцето си, суетно е неговото благочестие.
27
Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да пригледва сирачетата и вдовиците в утеснението им, и да пази себе си неосквернен от света.
1
Братие мои, верата ви в прославленаго Господа нашего Исуса Христа да бъде без лицеприятие.
2
Защото ако влезе в съборището ви человек със злат пръстен и с великолепни дрехи, а влезе и сиромах с уплескани дрехи,
3
и погледнете на тогози който е с великолепните дрехи, та му речете: Ти седни тука добре; и на сиромаха речете: Ти стой там; или, седни тука до подножието ми;
4
да ли не сте направили отличие помежду си, и не сте ли станали съдници с лукави помишления?
5
Слушайте, любезни мои братие. Не избра ли Бог сиромасите от този свет богати с вера, и наследници на царството което обеща на тези които го любят?
6
А вие обезчестихте сиромаха. Не са ли богатите които ви угнетяват? и не влачат ли ви те по съдовища?
7
Не хулят ли те доброто име с което се именувате?
8
Ако изпълнявате вие царския закон според писанието: «Да възлюбиш ближнаго своего както самаго себе си,» добре струвате.
9
Но ако гледате на лице грех струвате, и от закона както престъпници се изобличавате.
10
Защото който упази всичкия закон, и погреши в едно, повинен бива във всичко;
11
по това че който е рекъл: ?Не прелюбодействувай,» рече и, «Не убивай.» Но ако не сториш прелюбодеяние, а пък убиеш, станал си престъпник на закона.
12
Така говорете и така правете като че ще бъдете съдени по закона на свободата.
13
Защото съдбата ще бъде немилостива на тогози който милост не е сторил; и милостта се хвали над съда.
14
Коя полза, братие мои, ако казва некой че има вера, а дела нема? Да ли може верата да го спаси?
15
Некой брат или некоя сестра ако са голи и лишени от дневната храна,
16
и некой от вас им рече: Идете си с миром, топлете се и хранете се, а не им дадете потребното за телото, коя полза?
17
Така и верата, ако нема дела, сама по себе си е мъртва.
18
Но ще рече некой: Ти имаш вера, и аз имам дела: покажи ми верата си от делата си, и аз ще ти покажа от моите дела верата си.
19
Ти верваш че Бог е един: добре струваш; и бесовете верват и треперят.
20
Но искаш ли да познаеш, о суетни человече, че вера без дела е мъртва?
21
Авраам нашият отец не се ли оправда от дела когато принесе сина си Исаака на жертвеника?
22
Видиш ли че вера съдействуваше с делата му, и от делата се усъвършенствува верата?
23
и се изпълни писанието което казва: «Поверва Авраам в Бога, и вмени му се в правда, и Приятел Божий се нарече. »
24
И тъй, видите ли че от дела се оправдава человек, а не само от вера?
25
Така също и Раав блудница не се ли оправда от дела когато прие проводените и ги изведе през друг път?
26
Защото както телото без дух е мъртво, така и верата без дела е мъртва.