3
И когато беше той във Витания, в дома на Симона прокаженаго, и седеше на трапезата, дойде една жена, която имаше алавастър с миро нардово, чисто и скъпо; и като разби алавастъра, изле мирото на главата му.
4
А имаше некои, които негодуваха в себе си и думаха: Защо стана тая пагуба на мирото?
5
защото можеше то да се продаде за повече от триста пенези, и да се раздадат на сиромасите; и роптаеха на нея.
6
Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? добра работа стори на мене.
7
Защото сиромасите всекога имате със себе си, и когато щете можете да им сторите добро, мене обаче всекога немате.
8
Това което можеше тя го стори; предвари да помаже с миро телото ми за погребение.
9
Истина ви казвам: Дето че се проповеда това евангелие по всичкия свет, и това което стори тя ще се казва за спомен неин.
10
Тогаз Юда Искариотски, един от дванадесетте, отиде при първосвещениците, да го предаде тем.
11
И те като чуха възрадваха се; и обещаха се да му дадат сребро; и търсеше как да го предаде на сгодно време.
43
И тутакси, още като говореше, дойде Юда, който беше един от дванадесетте, и с него народ много с ножове и сопи, от първосвещениците и книжниците и старейшините.
44
А този който го предаваше беше им дал знак, и рекъл: Когото целуна, той е; уловете го и заведете го с припазване.
45
И когато дойде, тутакси пристъпи при него; и казва: Рави, Рави; и целуна го.
46
И те туриха на него ръце и уловиха го.
47
А един от предстоещите измъкна ножа си, и удари раба първосвещеников, и отсече му ухото.
48
И отговори Исус и рече им: Като на разбойник ли излезохте с ножове и сопи да ме уловите?
49
Всеки ден бех при вас в храма и поучавах, и не ме уловихте; но това стана за да се сбъдат писанията.
