1
Имаше некой си болен на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта.
2
(А Мария беше тая що бе помазала Господа с миро и отрила бе нозете му с космите си, на която брат й Лазар беше болен.)
3
И тъй, проводиха сестрите до него да му кажат: Господи, ето, този когото любиш болен е.
4
И като чу Исус рече: Тая болест не е на смърт, но за славата Божия, за да се прослави Син Божий чрез нея.
5
А Исус обичаше Марта и сестра й и Лазара.
6
И тъй, от как чу че е болен тогаз се бави два дни на това место дето беше.
7
Подир това казва на учениците: Да идем пак в Юдея.
8
Казват му учениците: Рави, сега искаха Юдеите да те убият с камене, и пак ли там отхождаш?
9
Отговори Исус: Не са ли дванадесет часове в денят? Ако ходи некой дене не се препънва, защото гледа виделината на този свет.
10
Ако ли ходи некой ноще препънва се, защото виделината не е в него.
11
Това рече, и подир туй казва им: Лазар нашият приятел заспа; но да ида да го събудя.
12
Рекоха му учениците му: Господи, ако е заспал ще оздравее.
13
Но Исус бе рекъл зарад смъртта му; а те мислеха че казва за от сън заспиване.
14
Тогаз им рече Исус явно: Лазар умре.
15
И заради вас, за да повервате, радвам се че не бех там; но да идем при него.
16
А Тома нарицаемий Близнец рече на съучениците: Да идем и ние да умрем с него.
17
И тъй като дойде Исус намери го че беше четири дена вече в гроба.
18
А Витания беше близу до Ерусалим колкото петнадесет стадии;
19
и мнозина от Юдеите беха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им.
20
И Марта, щом чу че иде Исус, посрещна го; а Мария седеше в къщи.
21
Тогаз рече Марта Исусу: Господи, ако беше бил ти тука, не би умрел брат ми;
22
но и сега зная че каквото и да поискаш от Бога, ще ти даде Бог.
23
Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне.
24
Казва му Марта: Знам че ще възкръсне във възкресението в последния ден:
25
Рече й Исус: Аз съм възкресението и животът: който верва в мене, и да умре, ще оживее.
26
и всеки който е жив и верва в мене, до века нема да умре. Верваш ли това?
27
Казва му: Ей, Господи, аз повервах, че ти си Христос, Син Божий, който има да дойде на света.
28
И като рече това, отиде и повика скритом сестра си Мария, и рече: Учителът дойде и те вика.
29
Тя щом чу стана скоро и отиде при него.
30
(Исус не бе дошел още в селото, но беше на местото дето го посрещна Марта).
31
А Юдеите които беха с нея в къщи и я утешаваха, като видеха че Мария стана скоро и излезе, отидоха подире й, защото думаха: Отива на гроба да плаче там.
32
И като дойде Мария там дето беше Исус та го виде, падна на нозете му и казваше му: Господи, ако беше бил ти тука, немаше да умре брат ми.
33
Исус като я виде че плаче, и тези що беха с нея Юдеи че плачат, разтъжи се духом и се смути.
34
И рече: Де го турихте? Казват му: Господи, ела и виж.
36
И думаха Юдеите: Виж колко го обичаше!
37
А некои от тех рекоха: Не можеше ли този който отвори на слепият очите да направи щото и този да не умре?
38
Исус прочее пак като тъжеше в себе си идва на гроба. То беше пещера, и на нея лежеше камик.
39
Казва Исус: Дигнете камика. Казва му Марта, сестрата на умрелият: Господи, смърди вече, защото е четверодневен.
40
Казва й Исус: Не ти ли казах че ако поверваш ще видиш славата Божия?
41
Тогаз дигнаха камика дето лежеше умрелият. А Исус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря ти че ме послуша;
42
и аз знаех че винаги ме слушаш, но за предстоещия народ рекох това, за да поверват че ти си ме проводил.
43
И това като рече, възгласи с голем глас: Лазаре, излез вън.
44
И излезе умрелият, ръцете му и нозете му повити в саван; и лицето му беше забрадено с кърпа; казва им Исус: Разповийте го и оставете го да си иде.
45
Тогаз мнозина от Юдеите които беха дошли при Мария и видеха това що стори Исус поверваха в него.
46
А некои от тех отидоха при Фарисеите и казаха им всичко що направи Исус.
47
Тогава първосвещениците и Фарисеите събраха събор и говореха: Що да сторим? защото този человек много чудеса прави.
48
Ако го оставим така, всички ще поверват в него; и ще дойдат Римляните и ще изтребят и местото и народа ни.
49
А некой си от тех, на име Каиафа, който беше първосвещеник през тази година, рече им: Вие нищо не знаете;
50
нито размишлявате че е подобре нам да умре един человек за народа, а не да загине цел народ.
51
И това от себе си го не рече; но понеже беше първосвещеник през оная година пророкува че ще да умре Исус заради народа,
52
и не току за народа, но и за да събере на куп разсеяните чада Божии.
53
И тъй, от онзи ден сговориха се да го убият.
54
За това Исус не ходеше вече явно между Юдеите, но отиде от там в местото близу до пустинята, в град нарицаем Ефраим, и там живееше с учениците си.
55
И наближаваше пасхата на Юдеите; и мнозина от това место възлезоха преди пасхата в Ерусалим да очистят себе си.
56
Тогаз търсеха Исуса, и разговаряха се помежду си като стоеха в храма: Как ви се струва? нема ли да дойде на праздника?
57
А беха дали заповед и първосвещениците и Фарисеите ако разбере некой де е да извести, за да го уловят.
1
А шест дни преди пасхата дойде Исус във Витания, дето беше бившият умрел Лазар когото възкреси от мъртвите.
2
И направиха му там вечеря, и Марта слугуваше; а Лазар беше един от тези които седеха с него наедно на трапезата.
3
Тогаз Мария взе една литра чисто драгоценно миро нард и помаза нозете Исусови, и отри нозете му с космите си; и къщата се изпълни от благоуханието на мирото.
4
Тогаз един от учениците му, Юда Симонов Искариотски, който щеше да го предаде, казва:
5
Защо да се не продаде това миро за триста динари, и да се дадат на сиромасите?
6
А това го рече, не защото го беше грижа за сиромасите, но защото бе крадец, и той имаше касата, и носеше каквото туряха в нея.
7
Тогаз Исус рече: Недейте я: за деня на погребението ми го е задържала.
8
Защото сиромасите всекога имате със себе си, а мене всекога немате.
9
И резумеха големо множество от Юдеите че е там; и дойдоха, не току за Исуса, но да видят и Лазара когото възкреси от мъртвите.
10
А първосвещениците се наговориха да убият и Лазара,
11
защото мнозина от Юдеите за него отиваха и верваха в Исуса.
12
На утрешния ден народ много който беше дошел на праздника, като чуха че иде Исус в Ерусалим,
13
взеха вейки финикови та излезоха да го посрещнат, и викаха: Осанна! благословен който иде в името Господне, цар Израилев!
14
А Исус намери осле и възседна на него, според както е писано:
15
«Не бой се, дъщи Сионова, ето, твоят Цар иде възседнал на ждребе ослично.»
16
Но това учениците му изпървом не разумеха; а когато се прослави Исус тогаз си наумиха че това бе за него писано, и това му сториха.
17
А народът който беше с него когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите свидетелствуваше.
18
За това го и посрещна народа, защото чуха че сторил това чудо.
19
А Фарисеите рекоха помежду си: Видите ли че нищо не ползувате? Ето, светът отиде след него.
20
И между тези, които възлезваха да се поклонят в праздникът имаше и некои Елини.
21
И те дойдоха при Филипа, който бе от Витсаида Галилейска, и молиха му се и казваха: Господине, искаме да видим Исуса.
22
Идва Филип и казва на Андрея; Андрей пак и Филип казват на Исуса.
23
А Исус им отговори и рече: Дойде часът да се прослави Син Человечески.
24
Истина, истина ви казвам: Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то остава само; ако ли умре, много плод приноси.
25
Който обича живота си ще го изгуби; и който ненавиди живота си на този свет за вечен живот ще го упази.
26
Ако слугува некой на мене, мене да последва; и дето съм аз там ще бъде и слугата ми; и който слугува на мене него ще почте Отец ми.
27
Сега душата ми е смутена; и що да река? Отче, избави ме от този час? Но за това дойдох на този час.
28
Отче, прослави името твое. Тогаз дойде глас от небето: И прославих, и пак ще прославя.
29
А народът, които стоеха и чуха това казваха: Гръм е. Други говореха: Ангел му продума.
30
Отговори Исус и рече: Този глас не биде за мене, но за вас.
31
Сега е съдба на този свет: сега князът на този свет ще бъде изпъден вън.
32
И когато бъда аз въздигнат от земята ще привлека всичките при себе си.
33
А това говореше като назначаваше от каква смърт имаше да умре.
34
Отговори му народът: Ние сме чули от закона че Христос във веки пребъдва; и как казваш ти че Син Человечески требва да бъде въздигнат? Кой е този Син Человечески?
35
И рече им Исус: Още малко време виделината е с вас. Ходете докле имате виделина, да ви не настигне тъмнината; а който ходи в тъмнината не знае къде отива.
36
Докле имате виделината вервайте във виделината за да сте синове на виделината. Това издума Исус, и отиде та се скри от тех.
