26
А в шестият месец проводен бе ангел Гавриил от Бога в град Галилейски, на който името е Назарет,
27
при една девица сгодена за мъж на име Иосиф, от дома Давидов, а името на девицата Мариам.
28
И като влезе ангелът при нея, рече: Радвай се благодатная! Господ е с тебе: благословена си ти между жените.
29
А тя щом го виде смути се от думата му и размишляваше какво ще бъде това поздравление.
30
И рече й ангелът: Не бой се, Мариам; защото си намерила благодат у Бога.
31
И ето ще зачнеш в утробата си, и ще родиш син, и ще наречеш името му ИСУС.
32
Той ще бъде велик, и Син на Вишнаго ще се нарече; и ще му даде Господ Бог престола на отца му Давида;
33
И ще царува над дома Яков във веки, и царството му не ще да има край.
34
И рече Мариам на ангела: Как ще бъде това? понеже мъж не зная?
35
И отговори ангелът, и рече й: Дух Светий ще дойде върху ти, и сила на Вишнаго ще те осени; за това и светото което се ражда от тебе, Син Божий ще се нарече.
36
И ето, твоята сродница Елисавет, и тя в старините си зачена син, и този е шестий месец за нея, която се неплодна казваше;
37
защото нема у Бога невъзможно нещо.
38
И рече Мариам: Ето рабинята Господня; нека ми бъде по твоята дума. И отиде си от нея ангелът.
39
И стана Мариам през тези дни, та отиде бързом КЪ планинската страна в град Юдов;
40
И влезе в дома Захариин и поздрави Елисавет.
41
И щом чу Елисавет поздравлението Мариино, възигра младенецът в утробата й, и изпълни се Елисавет с Духа Светаго;
42
и възгласи с глас голем и рече: Благословена ти в жените, и благословен плодът на твоята утроба.
43
И от къде ми е това, да дойде при мене майката на Господа моего?
44
Защото, ето, щом дойде гласът на поздравлението ти в ушите ми, възигра радостно младенецът в утробата ми.
45
И блажена която е повервала, че ще се сбъде реченото й от Господа.
46
И рече Мариам: Величае душата ми Господа,
47
и възрадва се духът ми в Бога спасителя моего
48
Защото пригледа на смирението на рабинята си; и, ето, от нине ще ме ублажават всичките родове.
49
Защото Силният ми стори величие, и свето е неговото име,
50
и неговата милост е от род в род върх тези които му се боят.
51
Сътвори сила със своята мишца; разпръсна горделивите с мислите на сърцето им.
52
Свали силните от престолите им, и въздигна смирените.
53
Гладните изпълни с добрини, а богатите отпрати празни.
54
Помогна на Израиля своят раб, като помена милостта си,
55
(като говори на отците ни,) на Авраама и на семето негово до века.
56
И седе Мариам с нея до три месеца; и се завърна у дома си.
1
А през онези дни излезе заповед от Кесаря Августа да се напише всичката вселенна.
2
Това написване стана първо когато Кириний владееше Сирия.
3
И идеха всички да се написват, всеки в своят си град.
4
А възлезе и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в града Давидов, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов,)
5
да се напише с Мариам обручената нему жена, която беше непразна.
6
И когато беха те там, изпълниха се дните й да роди;
7
И роди Сина своего първороднаго, и пови го; и положи го в яслите; защото немаше место за тех в гостилницата.
