1
Фест прочее като дойде в областта, след три дни възлезе от Кесария в Ерусалим.
2
И първосвещеникът и големците Юдейски представиха пред него жалба върх Павла, и молеха му се,
3
и просеха да склони на искането им против него за да го проводи в Ерусалим, а те правеха засада на пътя да го убият.
4
Фест обаче отговори, Павел да стои запрен в Кесария, и сам той скоро ще тръгна за там.
5
За това, които могат от вас, рече, да слезат с мене, и ако има него в тогоз человека, да го обвинят.
6
И като преседе между тех до десетина дена слезе в Кесария, и на утринта седна на съдовището и повеле да доведат Павла.
7
И като дойде той, обиколиха го Юдеите които беха слезли от Ерусалим, и наносяха против Павла много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;
8
понеже той се оправдаваше че: Нито против закона Юдейски, нито против храма, нито против Кесаря съм сторил некое престъпление.
9
Но Фест, понеже искаше да угоди на Юдеите, отговори на Павла и рече: Щеш ли да възлезеш в Ерусалим и там да се садиш за това пред мене?
10
И Павел рече: Аз предстоя на Кесаревото съдовище, дето требва да се садя. Не съм обидил в нищо Юдеите, както и ти твърде добре знаеш.
11
Защото ако не съм прав, и съм сторил нещо достойно за смърт, не бегам от смъртта: но ако нема нищо от това което ме те обвиняват, никой не може да ме предаде на волята им. Отнасям се до Кесаря.
12
Тогаз Фест, като се поразговори със съвета, отговори: Отнесъл си се до Кесаря, при Кесаря ще идеш.
13
И от как се минаха неколко дена, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Феста.
14
И като се бавиха там доста време, Фест спомена на царя за Павловата работа, и рече: Има некой си человек оставен от Феликса в окови;
15
за когото, когато бех в Ерусалим, първосвещениците и старейшините Юдейски дадоха ми жалба, и искаха да го осъдя;
16
на които отговорих че Римляните немат обичай да предават некого человека на смърт докле обвиняемият нема обвинителите си на лице, и му се не дозволи да се оправдае за обвинението.
17
И тъй, когато дойдоха те тука с мене наедно, без забава на другият ден седнах на съдовището и заповедах да доведат человека;
18
за когото обвинителите му като застанаха не нанесоха никое таквоз обвинение каквото аз предполагах;
19
но имаха против него некакви разискания за техните си вервания, и заради некого си Исуса който бил умрел, за когото Павел казваше че е жив.
20
И аз, понеже бех в недоумение за едно такова разискване, казвах ако ще да иде в Ерусалим и там да се сади за това.
21
Но понеже Павел поиска да го оставя за съдбата на Августа Кесаря, повелех да го вардят докле да го изпратя при Кесаря.
22
Тогаз Агрипа рече Фесту: Искаше ми се и мене да чуя тогоз человека. И той рече: Утре щеш го чу.
23
И тъй, на утринта, когато Агрипа и Верникия дойдоха с големо великолепие и влезоха в съдовищната стая с тисящниците и с отличните мъже на града, заповеда Фест, и доведоха Павла.
24
Тогаз казва Фест: Царю Агрипо, и всички които присъствувате тука с нас, гледате тогоз за когото всичкото множество Юдейско ми говориха, и в Ерусалим и тука, и крещеха че той не требва вече да живее.
25
Но аз, понеже разбрах че не е сторил нищо достойно за смърт, и сам той се отнесе до Августа Кесаря, реших да го проводя.
26
За когото немам нищо известно да пиша на господаря си; за това го изведох пред вас, и нарочно пред тебе, царю Агрипо, за да стане изпитването му, и да имам какво да пиша.
27
Защото ми се вижда безпътно, като проваждам вързан человек, да не забележа и обвиненията против него.
1
И Агрипа рече Павлу: Имаш дозволение да говориш сам за себе си. Тогаз Павел простре рака и начна да говори за оправданието си:
2
Честит считам себе си, царю Агрипо, като имам пред тебе днес да се оправдая за всичко за което ме Юдеите обвиняват,
3
а най-вече понеже зная че си вежд във всичките обичаи и разисквания Юдейски; за това моля ти се да ме послушаш търпеливо.
4
Моя още от младостта ми живот, който преминах от начало между народа си в Ерусалим, всичките Юдеи го знаят.
5
Понеже ме знаят от начало, (ако би щели да засвидетелствуват,) че според най-точното учение на нашата вера живех Фарисей.
6
И сега предстоя на съд за надеждата на обещанието което е Бог обещал на отците ни,
7
в което обещание всичките дванадесет наши племена, които служат Богу ден и нощ непрестанно, надеят се да достигнат; за тази надежда, царю Агрипо, ме обвиняват Юдеите.
8
Що? мислите ли за неверване че Бог възкресява мъртвите?
9
Тъй и аз помислих в себе си че требваше да сторя много противности върх името на Исуса Назарея;
10
което и сторих в Ерусалим; и мнозина от светиите аз запрех в тъмници, като взех власт от първосвещениците; и на убиването им и аз дадох глас върх тех.
11
И във всичките съборища много пъти като ги мъчех принуждавах ги да хулят; и без мера като имах ярост против тех гонех ги даже и по външните градища.
12
А между това, когато отхождах в Дамаск с власт и поръчване от първосвещениците,
13
по пладне видех на пътя, царю, светлина от небето която надминаваше слънчевото сияние, която осия мене и тези които пътуваха с мене.
14
И като паднахме всинца на земята, чух глас който ми говореше и казваше ми на Еврейски език: Савле, Савле, защо ме гониш? Жестоко ти е да риташ срещу остни.
15
И аз рекох: Кой си ти, Господи? А той рече: Аз съм Исус когото ти гониш.
16
Но стани и се изправи на нозете си; понеже за това ти се явих, да те назнача служител и свидетел на това що си видел и на това което ще ти открия,
17
като те изваждам от народа Юдейски и от езичниците в които сега те проваждам,
18
да им отвориш очите, да се обърнат от тъмното във виделото, и от властта на Сатана КЪ Бога, и чрез верата в мене да вземат прощение на греховете си и наследие между осветените.
19
За това, царю Агрипо, не бех непокорен на небесното видение;
20
но проповедвах първом на Юдеите в Дамаск и в Ерусалим и във всичката земя Юдейска, и напокон на езичниците, да се покайват, и да се обръщат КЪ Бога, и да правят дела достойни на покаянието:
21
За това, Юдеите като ме уловиха в храма туриха се да ме убият.
22
Но с помощта която получих от Бога стоя до този ден та свидетелствувам и пред малък и пред голем, без да говоря нищо друго освен това което са пророците и Моисей говорили че то имаше да бъде;
23
сиреч, че Христос имаше да пострада, и че той пръв като възкръсне от мъртвите щеше да проповеда виделина на народа Юдейски и на езичниците.
24
И когато той така отговаряше, Фест с голем глас рече: Полудел си Павле: много учение те докарва в лудост.
25
А той рече: Не съм полудел, честити Фесте, но изговарям думи от истина и от здрав ум;
26
защото знае за това царът, комуто и с дързновение говоря; понеже не вервам да има нещо от това да не знае той; защото то не е станало в некой ъгъл.
27
Верваш ли, царю Агрипо, пророците? зная че ги верваш.
28
И Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана Християнин.
29
А Павел рече: Молил се бих Богу щото не токо без малко но на пълно, и не само ти но и всички които ме днес слушат да станах таквизи какъвто съм и аз, освен тези окови.
30
И това като рече той, стана царът и управителът и Верникия и седещите с тех.
31
И като отидоха на страна говореха помежду си и казваха: Този человек не прави нищо достойно за смърт или за окови.
32
И Агрипа рече Фесту: Този человек можеше да се пусне ако не беше се отнесъл за съдба пред Кесаря.
