4
А тези които беха се разишли обхождаха и благовествуваха словото.
5
И Филип слезе в един Самарийски град и проповедваше им Христа.
6
И внимаваше народът единодушно на това което им говореше Филип, като чуеха всички и виждаха знаменията които правеше.
7
Защото нечистите духове с голем глас извикваха и излезваха от мнозина които ги имаха; и мнозина разслабени и хроми изцелени бидоха.
8
И стана радост голема в онзи град.
9
А в града от по-напред имаше некой си человек на име Симон който правеше магии, и омайваше народа Самарийски като казваше себе си че е велик некой си;
10
на когото всички от малък до голем даваха внимание и казваха: Този е великата сила Божия.
11
И внимаваха на него, по това че доста време беше ги омайвал с магиите си.
12
Но когато поверваха във Филипа, който благовествуваше за царството Божие и за името Исус Христово, кръщаваха се мъже и жени.
26
А ангел Господен говори на Филипа и рече: Стани и иди КЪ пладне, в пътя който слезва от Ерусалим в град Газа: той е пуст.
27
И стана и отиде. И, ето, человек от Етиопия, скопец, велможа на Кандакия Етиопската царица, който беше над всичката нейна хазна, той бе дошел в Ерусалим да се поклони;
28
и на връщане, като седеше на колесницата си, четеше пророка Исая.
29
А Духът рече Филипу: Пристъпи и прилепи се до тази колесница.
30
И притече Филип и го чу като прочиташе пророка Исая и рече: Разумеваш ли това което четеш?
31
А той рече: И как бих можал да разумея ако ме не настави некой? И покани Филипа да възлезе и да седне с него.
32
А местото на писанието което прочиташе беше това: «Заведоха го като овца на заколение, и като агне безгласно пред тогози който го стриже, така не отваря устата си.
33
В неговото унижение отне му се съдбата; а рода му кой ще изкаже? защото се взема животът му от земята.»
34
И отговори скопецът и рече на Филипа: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът: за себе си ли, или за другиго некого?
35
А Филип отвори уста, и начна от това писание та му благовести Исуса.
36
И като вървяха в пътя дойдоха на една вода; и казва скопецът: Ето вода: що ме възпира да се не кръстя?
37
И Филип рече: Ако верваш от все сърдце, можеш. А той отговори и рече: Вервам че Исус Христос е Син Божий.
38
И заповеда де се спре колесницата; и слезоха и двамата на водата, Филип и скопецът; и кръсти го.
39
А когато излезоха из водата Дух Господен грабна Филипа; и не го виде вече скопецът, но отхождаше на пътя си радостен.
40
А Филип се намери в Азот; и като прехождаше проповедваше евангелието по всичките градове докле дойде в Кесария.
