1
И когато Господ щеше да възнесе Илия на небето с вихрушка, Илия отиде с Елисея от Галгал.
2
И Илия рече на Елисея: Седи тука, моля, защото Господ ме прати до Ветил. А Елисей рече: [Заклевам се] в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И така, слязоха във Ветил.
3
И пророческите ученици {Еврейски. Синовете на пророците; [и така из цялата глава.]}, които бяха във Ветил, излязоха при Елисея та му рекоха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, [който е бил] над тебе {Еврейски: От върху главата ти.}? А той каза: Да, зная това, мълчете.
4
Тогава Илия му рече: Елисее, седи тук, моля, защото Господ ме прати в Ерихон. А той рече: [Заклевам се в] живота на Господа и [в] живота на душата ти, няма да те оставя. Така, дойдоха в Ерихон.
5
И пророческите ученици, които, бяха в Ерихон, дойдоха при Елисея та му рекоха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, [който е бил] над тебе? А той отговори: Да, зная това мълчете.
6
Тогава Илия му рече: Седи тука, моля, защото Господ ме прати до Иордан. А той каза: [Заклевам се в] живота на Господа и [в] живота на душата ти, няма да те оставя. И тъй, отидоха и двамата.
7
И петдесет мъже от пророческите ученици отидоха та застанаха насреща им от далеч. А те двамата застанаха при Иордан.
8
И като взе Илия кожуха си та го сгъна, удари водата; и тя се раздели на едната и на другата страна, така че двамата преминаха по сухо.
9
И когато преминаха, Илия каза на Елисея: Искай какво да ти сторя преди да бъда отнет от тебе. И рече Елисей: Моля, нека бъде в мене двоен дял от духа ти.
10
А той рече: Мъчно нещо поиска ти; [но], ако ме видиш, когато ме отнемат от тебе, ще ти бъде така; но ако не, не ще бъде.
11
И докато те още ходеха и се разговаряха, ето огнена колесница и огнени коне, които ги разделиха един от друг; и Илия възлезе с вихрушка на небето.
12
А Елисей, като гледаше, извика: Татко мой, татко мой, колесницата Израилева и конница негова! И не го видя вече. И хвана дрехите си та ги разкъса на две части.
13
И като дигна кожуха на Илия, който падна от него, върна се и застана на брега на Иордан.
14
И взе кожуха, който падна от Илия, та удари водата и рече: Где е Господ Израилевият Бог? И като удари и той водата, тя се раздели на едната и на другата страна; и Елисей премина.
15
А пророческите ученици, които бяха в Ерихон, като го видяха отсреща рекоха: Илиевият дух остава на Елисея. И дойдоха да го посрещнат, и му се поклониха до земята.
16
Тогава му рекоха: Ето сега, между слугите ти има петдесет силни мъже; нека отидат, молим, да потърсят господаря ти, да не би да го е дигнал Господният Дух и го е хвърлил на някое бърдо или в някоя долина. А той каза: Не изпращайте.
17
Но като настояваха пред него толкоз щото се засрами, рече: Изпратете. Изпратиха, прочее, петдесет мъже, които търсиха три дена, но не го намериха.
18
И когато се върнаха при него, (защото той беше останал в Ерихон); рече им: Не ви ли казах: Не отивайте?
19
След това, гражданите казаха на Елисея: Виж, молим ти се, местоположението на тоя град е добро, както вижда господарят ни; но водата е лоша, а земята е безплодна.
20
А той рече: Донесете ми ново блюдо, и турете в него сол. И донесоха му.
21
Тогава слезе при извора на водата та хвърли солта в него, като рече: Така казва Господ: Изцерих тая вода; не ще има вече от нея ни смърт ни безплодие.
22
Така водата биде изцерена, [каквато е и] до днес, според словото, което Елисей говори.
23
И от там той възлезе във Ветил; и като се качваше по пътя, излязоха из града малки деца та му се присмиваха, като му казваха: Качи се, плешиве! качи се, плешиве!
24
А той, като се озърна назад и ги видя, прокле ги в Господното име. И излязоха из дъбравата две мечки та разкъсаха от тях четиридесет и две деца.
25
И от там отиде на планината Кармил, отгдето и се върна в Самария.
