1
(21)(По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? [Защо] се криеш във време на неволя?
2
(22)Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които [ония] измислюват.
3
(23)Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, [даже Го] презира.
4
(24)Нечестивият, от гордостта на лицето [си казва: Господ] няма да издири; Всичките му помисли [са, че] няма Бог.
5
(25)Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира {Еврейски: Духа срещу.} всичките си противници.
6
(26)Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма [да изпадна] в злощастие.
7
(27)Устата му са пълни с проклинане и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.
8
(28)Седи в засада в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.
9
(29)Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабне сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.
10
(30)Навежда се, снишава се; И безпомощните падат в ноктите му {Или: Под силата му.}.
11
(31)Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.
12
(32)Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.
13
(33)Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да [Го] издирваш?
14
(34)Ти си [го] видял; защото гледаш неправдата и притеснението, За да [ги] хващаш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.
15
(35)Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, [докато] не намериш [вече от него].
16
(36)Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.
17
(37)Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,
18
(38)За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.
