1
(По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -
2
Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
3
Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
4
Който правиш ангелите Си [силни като] ветровете. И слугите Си [като] огнения пламък;
5
Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
6
Покрил си я с морето {Еврейски: Бездната.} като с дреха; Водите застанаха над планините.
7
От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.
8
Издигнаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
9
Положил си предел [на водите], за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
10
[Ти си], Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
11
Напояват всичките полски зверове; С [тях] дивите осли утоляват жаждата си;
12
При тях небесните птици обитават И пеят между клончетата.
13
[Ти си], Който поиш планините от високите Си обиталища, [Тъй щото] от плода на Твоите дела се насища земята;
14
Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
15
И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
16
Великолепните {Еврейски: Господните.} дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
17
Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
18
Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
19
Той е определил луната, за [да показва] времената; Слънцето знае [кога] да залязва.
20
Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
21
Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
22
Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
23
Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
24
Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с Твоите творения.
25
Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи [животни], Животни малки и големи.
26
Там плуват корабите; [Там е и] чудовището {Еврейски: Левиатан. Иов 41:1.}, което си създал да играе в него.
27
Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
28
Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, [и] те се насищат с блага,
29
Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
30
Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
31
Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
32
Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
33
Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
34
Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
35
Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуия.
