1
(По слав. продължение от 113). (9)Не нам, Господи, не нам, Но на Своето име дай слава, Заради милостта Си и заради верността Си.
2
(10)Защо да рекат народите: Где е сега техният Бог?
3
(11)Нашият Бог е на небето; Прави всичко що Му е угодно.
4
(12)Техните идоли са сребро и злато, Направа на човешките ръце.
5
(13)Уста имат, но не говорят; Очи имат, но не виждат;
6
(14)Уши имат, но не чуват; Ноздри имат, но не миришат;
7
(15)Ръце имат, но не пипат; Нозе имат, но не ходят; Нито издават глас от гърлото си.
8
(16)Подобни на тях ще станат ония, които ги правят, Както и всеки, който уповава на тях.
9
(17)Израилю, уповавай на Господа; Той е тяхна помощ и щит.
10
(18)Доме Ааронов, уповавайте на Господа; Той е тяхна помощ и щит.
11
(19)Вие, които се боите от Господа, уповавайте на Господа; Той е тяхна помощ и щит.
12
(20)Господ си спомни за нас; ще ни благослови; Ще благослови Израилевия дом; Ще благослови Аароновия дом.
13
(21)Ще благослови ония, които се боят от Господа, И малки и големи.
14
(22)Дано Господ ви умножава повече и повече - Вас и чадата ви.
15
(23)Благословени сте вие от Господа, Който е направил небето и земята.
16
(24)Небесата са небеса на Господа; А земята Той даде на човешките чада,
17
(25)Мъртвите не хвалят Господа, Нито ония, които слизат в [мястото на] мълчанието;
18
(26)Но ние ще благославяме Господа От сега и до века. Алилуия.
