1
(По слав. 21). За първия певец по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? [Защо стоиш] далеч и не ми помагаш, [Нито внимаваш] на думите на охкането {Еврейски: Рикаенето.} ми?
2
Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
3
Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
4
На Тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
5
Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
6
А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презиран от людете.
7
Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава [и казват:]
8
Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
9
Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам [като бях] на майчините си гърди,
10
На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
11
Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
12
Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
13
Отвориха срещу мене устата си, [Като] лъв, който граби и реве.
14
Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
15
Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
16
Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
17
Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
18
Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
19
Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
20
Избави от меч душата ми, Живота {Еврейски: Едничката ми [душа.]} ми от силата на кучето.
21
Избави ме от устата на лъва И от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!
22
Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
23
Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
24
Защото не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
25
От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание; Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
26
Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
27
Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се поклонят пред Тебе Всичките племена на народите;
28
Защото царството е на Господа, И Той владее над народите.
29
Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
30
Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на [идното] поколение.
31
Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, [казвайки], че Той е сторил [това].
