1
(По слав. 37). Давидов псалом, за спомен {Псал. 70, надписа.}. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
2
Защото стрелите Ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
3
Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
4
Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
5
Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
6
Превит съм и съвсем се сгърбих; Цял ден ходя нажален.
7
Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
8
Изнемощях и премного съм смазан, Охкам {Еврейски: Рикая.} поради безпокойствието на сърцето си.
9
Господи, [известно е] {"е" да не се чете - печатна грешка в изданието от 1940 г.} пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
10
Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
11
Приятелите ми и близките ми странят от язвата ми, И роднините ми стоят надалеч.
12
Също и ония, които искат живота ми, турят примки [за мене]; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
13
Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
14
Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
15
Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
16
Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
17
Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
18
Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
19
Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
20
Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
21
Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отдалечиш от мене.
22
Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
