1
(По слав. 88). Поучение на Етана Езраева {3 Цар. 4:31. 1 Лет. 2:6.}. Господи, до века ще възпявам Твоите милости; С устата си ще известявам Твоята вярност из род в род.
2
Защото рекох: Милостта [Ти] ще се съгради за до века; На самите небеса ще утвърдиш верността Си.
3
[Ти каза]: Направил съм завет с избрания Си, Заклел съм се на слугата Си Давида, [казвайки]:
4
Ще утвърдя потомството ти за винаги, И ще съзидам престола ти из род в род. (Села).
5
И небесата ще възпяват Твоите чудеса, Господи, Също и Твоята вярност, в събранието на светиите.
6
Защото на небето кой може да се сравни с Господа? Между синовете на силните {Еврейски: Бога. Псал. 103:20.} кой може да се уподоби Господу?
7
Бог е твърде ужасен в съвета на светиите, И достопочитаем повече от всички, които са около Него.
8
Господи Боже на Силите, кой е могъщ Господ като Тебе? Твоята вярност Те окръжава.
9
Ти владееш над надигането на морето; Когато се подигат вълните му, Ти ги укротяваш.
10
Ти си съкрушил Египет {Еврейски: Раав. Псал. 87:4.} като някого смъртно ранен; С мощната Си мишца си разпръснал враговете Си.
11
Твои са небесата, Твоя и земята; Вселената и всичко що има в нея - Ти си ги основал.
12
Север и юг - Ти си ги създал; Тавор и Ермон се радват в името Ти.
13
Ти имаш крепка мишца; Силна е ръката Ти, и издигната десницата Ти.
14
Правда и правосъдие са основа на престола Ти; Милост и истина ходят пред Твоето лице.
15
Блажени людете, които познават възклицанието [на тръбите;] Те ходят, Господи, в светлината на Твоето лице.
16
В Твоето име се радват всеки ден, И с правдата Ти се въздигат;
17
Защото Ти си славата на силата им; И с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог.
18
Понеже на Господа принадлежи [да бъде] наша защита, И на Светия Израилев [да бъде] наш Цар.
19
Тогава Ти говори на светиите Си чрез видение, Като каза: Възложих на един силен [да даде] помощ, Възвисих едного избран между людете.
20
Намерих слугата Си Давида; Със светото Си миро го помазах.
21
Ръката Ми ще го поддържа, И мишцата Ми ще го укрепява.
22
Неприятелят няма да го изнудва, Нито предадения {Еврейски: Сина.} на нечестие ще го наскърби.
23
Но Аз ще съкруша пред него противниците му, И ще поразя ония, които го мразят.
24
А верността Ми и милостта Ми [ще бъдат] с него; И с Моето име ще се издигне рогът му.
25
Тоже ще туря ръката му над морето, И десницата му над реките.
26
Той ще извика към Мене: Отец ми си, Бог мой и спасителната ми канара.
27
При това Аз ще го поставя [в положение] на първороден, По-горе от земните царе.
28
Вечно ще пазя милостта Си за него; И заветът Ми ще бъде верен спрямо него.
29
Също и потомството му ще направя да продължава до века, И престолът му като дните на небето.
30
Чадата му ако оставят закона Ми, И не ходят в съдбите Ми,
31
Ако престъпят {В стихове 31, 34 3 39 еврейският глагол е осквернявам.} повеленията Ми. И не опазят заповедите Ми, -
32
Тогава ще накажа {Еврейски: Посетя.} с тояга престъпленията им, И с бич беззаконията им;
33
Но милостта Си не ще оттегля от него, Нито ще изневеря на верността Си.
34
Няма да наруша+ завета Си, Нито ще променя това, що е излязло из устните Ми.
35
[За] едно [нещо] се заклех в светостта Си. И няма да излъжа Давида,
36
[Че] потомството му ще трае до века, И престолът му като слънцето пред мене,
37
Като луната, която е утвърдена до века, И е вярна свидетелка на небето. (Села.)
38
Но Ти си отхвърлил помазаника Си, Отказал си се от него, и си [му] се разгневил.
39
Погнусил си се от завета със слугата Си; Унизил+ си короната му до земята.
40
Съсипал си всичките му огради; Превърнал си крепостите му в развалини. Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
41
Разграбват го всички, които минават по пътя; Стана за укор на съседите си.
42
Възвисил си десницата на противниците му; Зарадвал си всичките му неприятели.
43
Още си упътил острото на меча му, И не си го укрепил в боя.
44
Направил си да престане блясъкът му, И тръшнал си престола му на земята.
45
Съкратил си дните на младостта му; Покрил си го със срам. (Села.)
46
До кога, Господи? ще се криеш ли винаги? Ще гори ли като огън гневът Ти?
47
Помни колко е кратко времето ми; За каква суета си създал всичките човешки чада!
48
Кой човек ще живее без да види смърт, И ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села.)
49
Где са предишните Твои милости, Господи, Които с клетва си обещал на Давида във верността Си?
50
Помни, Господи, [как] са укорявани слугите Ти, Как нося в пазухата си [укор от] толкова многочислени племена,
51
С който враговете Ти, Господи, укоряваха, С който укоряваха постъпките на Твоя помазаник.
52
Благословен да бъде Господ до века. Амин и амин!
