1
Ето имената на синовете на Израиля, които дойдоха в Египет заедно с Якова; всеки дойде с челядта си:
2
Рувим, Симеон, Левий и Юда,
3
Исахар, Завулон и Вениамин,
4
Дан и Нефталим, Гад и Асир.
5
Всичките човеци, които излязоха из чреслата на Якова бяха седемдесет души; а Иосиф беше вече в Египет.
6
И умря Иосиф, всичките му братя, и цялото онова поколение.
7
А потомците на Израиля се наплодиха и размножиха, увеличиха се и[ толкова] много се засилиха, [щото] земята се изпълни от тях.
8
Тогава се възцари над Египет нов цар, който не познаваше Иосифа.
9
И той рече на людете си: Вижте, тия люде, израилтяните са по-много и по-силни от нас;
10
елате, да постъпим разумно спрямо тях, за да се не размножават, да не би, в случай на война, да се съединят и те с неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята.
11
Затова поставиха над тях настойници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съзидаха на Фараона Питом и Рамесий, градове за житници.
12
Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разширяваха, така че [египтяните] се отвращаваха от израилтяните.
13
Затова египтяните караха жестоко израилтяните да работят;
14
огорчаваха живота им с тежка работа, [да правят] кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа, всичките работи, с които ги караха да работят, бяха твърде тежки.
15
При това, египетският цар заръча на еврейските баби, (от които едната се именуваше Шифра, а другата Фуа), като им каза:
16
Когато бабувате на еврейките и видите, че раждат {Еврейски: че са на столчетата [за раждане.]}, ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее.
17
Но бабите се бояха от Бога, та не правеха каквото им заръча египетският цар, а оставяха живи мъжките деца.
18
Тогава египетският цар повика бабите и им рече: Защо правите това та оставяте живи мъжките деца?
19
И бабите казаха на Фараона: Понеже еврейките не са като египтянките; защото са пъргави и раждат преди да дойдат бабите при тях.
20
Затова Бог правеше добро на бабите. А людете се размножаваха и засилваха твърде много.
21
И понеже бабите се бояха от Бога, Той им направи домове.
22
Тогава Фараон заръча на всичките си люде, като каза: Всеки син, който се роди [на евреите], хвърляйте го в Нил {Еврейски: Реката.}, а всяка дъщеря оставяйте жива.
