1
Соломоновата песен на песните.
2
Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.
3
Твоите масла са благоуханни; Името ти е [ароматно като] излеяно масло; Затова те обичат девиците.
4
Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въведе във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще [се] {В изданието от 1940 г. "се" липсва.} веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!
5
Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
6
Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе не опазих.
7
Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш [стадото си], где [го] успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?
8
Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.
9
Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.
10
Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.
11
Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.
12
Докато царят [седи] на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.
13
Възлюбеният ми е за мене [като] китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.
14
Възлюбленият ми е за мене [като] кипрова китка В лозята на Енгади.
15
Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти [са като] на гълъбите.
16
Ето, хубав си, любезни ми, да! приятен си; И постелката ни е зеленината.
17
Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.
