1
Слушайте словото, което Господ говори вам, доме Израилев!
2
Така казва Господ: Не учете пътя на народите, И не се плашете от небесните знамения По причина, че народите се плашат от тях.
3
Защото обичаите на племената са суетни; Понеже [само] дърво [е] това, което секат от гората, Нещо издялано от дърводелски ръце с брадва;
4
Украшават го със сребро и злато, Закрепват го с гвоздеи и чукове, За да не се клати;
5
Те стоят прави като плашило в бостан, Но не говорят, Трябва да се носят, Защото не могат да ходят. Не бойте се от тях, защото не могат да докарат [някакво] зло, Нито им е [възможно] да докарат [някакво] добро.
6
Няма подобен на Тебе Господи; Велик си, и велико е името Ти в сила.
7
Кой не би се боял от Тебе, Царю на народите? Защото на Тебе се пада това, Понеже между всичките мъдри на народите, И във всичко що [мъдростта] им владее, няма подобен на Тебе.
8
Но всички ония са скотски и безумни; Суетно е учението [им]; то е само дърво.
9
Сребро изковано в плочи се донася от Тарсис, И злато от Офир {Еврейски: Уфаз.}, Изделие на художник и на златарски ръце, - Синьо и мораво за облеклото им, Всецяло изработка на изкусни хора.
10
Но Господ е истинският Бог, Живият Бог и вечният Цар; От Неговия гняв земята се тресе, И народите не могат да устоят пред негодуванието Му.
11
(Така ще им речете: Ония богове, които не са направили небето и земята, Да! те ще изчезнат от земята и изпод това небе).
12
Той направи земята със силата Си, Утвърди света с мъдростта Си, И разпростря небето с разума Си.
13
Когато издава гласа Си водите на небето шумят, И Той издига пари от краищата на земята; Прави светкавици за дъжда, И изважда вятър от съкровищата Си.
14
Всеки човек е твърде скотски, за да знае; Всеки златар се посрамва от кумира си, Защото леяното от него е лъжа, В което няма дишане.
15
Суета са те, дело на заблуда; Във времето на наказанието им те ще загинат,
16
[Оня, който е] делът на Якова, не е като тях, Защото Той е създател на всичко; Израил е племето, което е наследството Му; Господ на Силите е името Му.
17
Събери от земята стоката си, Ти, която живееш в крепостта.
18
Защото, така казва Господ: Ето, Аз в това време ще изхвърля като с прашка жителите на тая страна, И ще ги утесня, та да почувствуват [злото].
19
Горко ми поради болежа ми! Раната ми е люта; но аз рекох: Наистина тая болка ми се пада, и трябва да я търпя.
20
Шатърът ми се развали, и всичките ми въжета се скъсаха; Чадата ми излязоха от мене, и ги няма; Няма вече кой да разпъне шатъра ми И да окачи завесите ми.
21
Понеже овчарите станаха като скотове И не потърсиха Господа, Затова не са успявали, И всичките им стада са разпръснати.
22
Слушай! шум! ето, иде, И голям глъч от северната страна, За да обърна Юдовите градове в пустиня, Жилище на чакали.
23
Господи, познавам, че пътят на човека не [зависи] от него; Не е [дадено] на човека, който ходи, да управя стъпките си.
24
Господи, наказвай ме, но с мярка, Не в гнева Си, да не би да ме довършиш.
25
Изливай яростта Си върху народите, които не Те познават, И върху родовете, които не призовават Твоето име; Защото те изпоядоха Якова, Дори го погълнаха и го довършиха, И опустошиха жилището му.
