1
Господ ми показа; и ето две кошници смокини пред Господния храм, след като вавилонският цар Навуходоносор бе пленил от Ерусалим Юдовия цар Иехония, Иоакимовия син, и Юдовите първенци, с художниците и ковачите, и беше ги завел във Вавилон.
2
В едната кошница имаше много добри смокини, като рано узрелите смокини; а в другата кошница имаше много лоши смокини, които поради лошевината им не бяха за ядене.
3
Тогава ми рече Господ: Що виждаш, Еремие? И рекох: Смокини - добрите смокини, много добри, а лошите много лоши, тъй щото поради лошевината им не са за ядене.
4
Тогава Господното слово дойде към мене и рече:
5
Така казва Господ Израилевият Бог: Както на тия добри смокини, така ще погледна за добро на пленените из Юда, които изпратих от това място в Халдейската земя.
6
Защото, като насоча очите Си върху тях за добро, ще ги доведа пак в тая земя; ще ги съградя, и няма да ги съборя; ще ги насадя, и няма да ги изкореня.
7
Ще им дам и сърце да познават, че Аз съм Господ; и те ще Ми бъдат люде и Аз ще им бъда Бог; защото ще се върнат при Мене с цялото си сърце.
8
И както лошите смокини, които поради лошевината им не се ядат, непременно така казва Господ: По същия начин ще предам Юдовия цар Седекия, първенците му, и останалите от Ерусалим, които са оцелели в тая земя, и ония, които живеят в Египетската земя;
9
и ще ги предам да бъдат тласкани за зло по всичките царства на света, да бъдат укорявани, и да станат за поговорка, за упрек и за проклетия във всичките места, гдето ще ги изгоня.
10
И ще пратя между тях нож, глад и мор, догдето изчезнат от земята, която дадох на тях и на бащите им.
