1
Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
2
Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
3
Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
4
Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
5
Нашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме,
6
Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
7
Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
8
Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
9
Добиваме хляба си с [опасност за] живота си Поради меча, [който ограбва] в пустинята.
10
Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
11
Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
12
Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
13
Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под [товара на] дървата.
14
Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
15
Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
16
Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
17
Затова чезне сърцето ни; Затова причерня на очите ни.
18
Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
19
Ти, Господи, седиш [като Цар] до века; Престолът Ти е из род в род.
20
Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
21
Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -
22
Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
