1
След това [Исус] влезе в Ерихон, и минаваше през града.
2
И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,
3
искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.
4
И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.
5
Исус като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.
6
И той побърза да слезе, и прие Го с радост.
7
И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.
8
А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето [от сега] давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам [му] четверократно.
9
И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.
10
Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.
11
И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.
12
Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.
13
И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с [това] докле дойда.
14
Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем този да царува над нас.
15
А като получи царската власт и се върна, заповяда да му повикат ония слуги, на които бе дал парите за да знае какво са припечелили чрез търгуване.
16
Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.
17
И рече му: Хубаво, добри слуго! понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.
18
Дойде и вторият и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.
19
А рече и на него: Бъди и ти над пет града.
20
Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;
21
Защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.
22
[Господарят] му казва: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;
23
тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?
24
И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на този, който има десетте мнаси.
25
(Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)
26
Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който, няма, от него ще се отнеме и това, което има.
27
А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.
28
И като изрече това, [Исус] вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.
29
И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече [им:]
30
Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.
31
И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? кажете така: На Господа трябва.
32
И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.
33
И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?
34
А те казаха: На Господа трябва.
35
И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.
36
И като вървеше Той, [людете] постилаха дрехите си по пътя.
37
И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:
38
Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!
39
А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.
40
И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.
41
И като се приближи и видя града, плака за него и каза:
42
Да беше знаел ти, да! ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти.
43
Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те отеснят отвред,
44
и ще те разорят и [ще избият] жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.
45
И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:
46
Писано е: "И домът Ми ще бъде молитвен дом": а вие го направихте "разбойнически вертеп".
47
И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;
48
Но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.
