1
След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, то ест, тивериадското езеро {Гръцки: Море; [и всякъде другаде в това евангелие.]}.
2
И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.
3
И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.
4
А наближаваше юдейският празник пасхата.
5
Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?
6
(А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).
7
Филип Му отговори: За двеста динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.
8
Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:
9
Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.
10
Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.
11
Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите колкото искаха.
12
И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи за да не се изгуби нищо.
13
И тъй, от петте ечемичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.
14
Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.
15
И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.
16
А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,
17
и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;
18
и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.
19
И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.
20
Но той им каза: Аз съм; не бойте се!
21
Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.
22
На другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,
23
(обаче [други] ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),
24
и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса.
25
И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?
26
В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.
27
Работете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.
28
Затова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?
29
Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.
30
Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш?
31
Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: "Хляб от небето им даде да ядат".
32
На това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.
33
Защото Божият хляб е [хлябът], който слиза от небето и дава живот на света.
34
Те, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.
35
Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.
36
Но казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.
37
Всичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;
38
защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.
39
И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.
40
Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.
41
Тогава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.
42
И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?
43
Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.
44
Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.
45
Писано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.
46
Не, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.
47
Истина, истина ви казвам, Който вярва [в Мене] има вечен живот.
48
Аз съм хлябът на живота.
49
Бащите ви ядоха манната в пустинята и [все пак] измряха.
50
Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.
51
Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът [която Аз ще дам] за живота на света.
52
Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?
53
Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.
54
Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.
55
Защото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.
56
Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.
57
Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.
58
Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха.
59
Това рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.
60
И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха [това], рекоха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?
61
Но Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?
62
Тогава, [какво ще кажете], ако видите Човешкият Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?
63
Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.
64
Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.
65
И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.
66
Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.
67
За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?
68
Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот,
69
и ние вярваме и знаем, че Ти си [Христос, Син на живия Бог] Светият Божий.
70
Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?
71
А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.
