1
Слабия във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията [му],
2
Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб [във вярата, яде само] зеленчук.
3
Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде, да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел.
4
Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.
5
Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден [еднакво]. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.
6
Който пази деня, за Господа го пази; [а който не пази деня, за Господа го не пази]; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.
7
Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си.
8
Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме.
9
Защото Христос затова умря и оживя - да господствува и над мъртвите и над живите.
10
И тъй, ти защо съдиш брата си? а пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.
11
Защото е писано: - "[Заклевам се] в живота Си, казва Господ че всяко коляно ще се преклони пред Мене, И всеки език ще славослови Бога".
12
И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.
13
Като е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре да бъде разсъждението ви това - никой да не полага на брата си спънка или съблазън.
14
Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто.
15
Защото, ако брат ти се оскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш по любов. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.
16
Прочее, да се не хули това, което вие [считате] за добро,
17
Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух.
18
Понеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците.
19
И тъй, нека търсим това, което [служи] за мир и за взаимно назидание.
20
Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си [причинява] съблазън.
21
Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито [да сториш нещо], чрез което се спъва брат ти, [или се съблазнява, или изнемощява].
22
Вярата, която имаш [за тия неща], имай я за себе си пред Бога. Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява.
23
Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не [яде] от убеждение; а всичко, което не [става] от убеждение, е грях.
