1
Следвайте любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за [дарбата] да пророкувате.
2
Защото, който говори на [непознат] език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не [му] разбира, понеже с духа [си] говори тайни.
3
А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха.
4
Който говори на [непознат] език, назидава себе си; а който пророкува, назидава църквата.
5
Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от този, който говори [разни] езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата.
6
[Кажете] сега, братя, ако дойда при вас и говоря [непознати] езици, какво ще ви ползувам, ако ви не съобщя или [някое] откровение, или знание, или пророчество, или поука?
7
Даже бездушните неща, като свирка или гъдулка, когато издават глас, ако не издават отличителни звукове, как ще се познае това, което свирят със свирката или с гъдулката?
8
Защото, ако тръбата издадеше неопределен глас, кой би се приготвил за бой?
9
Също така, ако вие не изговаряте с езика си думи с [някакво] значение, как ще се знае какво говорите? защото ще говорите на вятъра.
10
Има, може да се каже, толкова вида гласове на света; и ни един [от тях] не е без значение.
11
Ако, прочее, не разбера значението на гласа, ще бъда другоезичен за този, който говори; И тоя, който говори [ще бъде] другоезичен за мене.
12
Така и вие, понеже копнеете за духовните [дарби], старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата.
13
Затова, който говори на [непознат] език, нека се моли [за дарбата и] да тълкува.
14
Защото, ако се моля на [непознат] език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод.
15
Тогава що? Ще се моля с духа си, [но] ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, [но] ще пея и с ума си.
16
Иначе, ако славословиш с духа си, как ще рече: Амин, на твоето благодарение оня, който е в положението на простите, като не знае що говориш?
17
Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се назидава.
18
Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви;
19
обаче, в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на [непознат] език.
20
Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум.
21
В закона е писано: "Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на тия люде; и нито така ще Ме послушат", казва Господ.
22
Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството [е белег] не за невярващите, а за вярващите.
23
И тъй, ако се събере цялата църква, и всички говорят на [непознати] езици, и влязат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели?
24
Но ако всички пророкуват, и влезе някой невярващ или прост, той се обвинява от всички, и осъжда се от всички;
25
тайните на сърцето му стават явни; и тъй, той ще падне на лицето си, ще се поклони Богу и ще изповяда, че наистина Бог е между вас.
26
Тогава, братя, що става [между вас?] Когато се събирате всеки има [да предлага] псалом, има поучение, има откровение, има [да говори непознат] език, има тълкувание. Всичко да става за назидание.
27
Ако някой говори на непознат език, [нека говорят] по двама, или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува.
28
Но ако няма тълкувател, [такъв] нека мълчи в църква, и нека говори на себе си и на Бога.
29
От пророците нека говорят [само] двама или трима, а другите да разсъждават.
30
Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъква.
31
Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават;
32
и духовете на пророците се покоряват на [самите] пророци.
33
Защото Бог не е [Бог] на безредие, а на мир, както и [поучавам] по всичките църкви на светиите.
34
Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът.
35
Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамотно за жена да говори в църква.
36
Що? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало?
37
Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа.
38
Но ако някой не [иска да] признае, нека не признае.
39
Затова, братя мои, копнейте за [дарбата да] пророкувате, и не забранявайте да се говорят и езици.
40
Обаче, всичко нека става с приличие и ред.
