1
При това, братя, известявам ви Божията благодат, дадена на църквите в Македония,
2
че, макар и да търпят голямо утеснение, [пак] великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост.
3
Защото свидетелствувам, че те [дадоха] доброволно според силата си, и даже вън от силата си,
4
като ни умоляваха с голямо настояване, относно това даване {Гръцки: Относно благодатта}, дано да участвуват [и те] в служенето на светиите.
5
И те не само [дадоха], както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и, по Божията воля, на нас;
6
така щото помолихме Тита да довърши между вас и това благодеяние, както го беше и започнал.
7
И тъй, както изобилвате във всяко нещо, - във вяра, в говорене, в знание, в пълно усърдие и в любов към нас, - така да преизобилвате и в това благодеяние.
8
Не казвам това като по заповед, но за да опитам искреността на вашата любов чрез усърдието на другите.
9
Защото знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че, богат като бе, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия.
10
А относно това нещо аз давам [тоя] съвет, че [така да го направите] е полезно за вас, които лани бяхте първи не само да го правите, но и да желаете [да го направите].
11
А сега го свършете и на дело, така щото както сте били усърдни в желанието, така да бъдете и в доизкарването, според каквото имате.
12
Защото, ако има усърдие, то е прието според колкото има [човек], а не според колкото няма.
13
Понеже не [искам] други да бъдат облекчени, а вие утеснени;
14
но да има равенство, [така щото] вашето сегашно изобилие [да запълни] тяхната оскъдност, та и тяхното изобилие да послужи на вашата оскъдност; така щото да има равенство,
15
според както е писано: "Който беше събрал много, нямаше излишък; и който [беше събрал] малко, не му беше оскъдно".
16
А благодарение на Бога, Който туря в сърцето на Тита същото усърдие за вас, [което имаме и ние;]
17
защото наистина прие молбата [ни], а [при това], като беше сам много усърден, тръгна към вас самоволно.
18
Пратихме с него и брата, чиято похвала в[ делото на] благовестието е [известна] във всичките църкви;
19
и не само това, но още беше избран от църквите да пътува с нас за [делото на] това благодеяние, на което служим за славата на Господа, и за [да се покаже] нашето усърдие,
20
като избягваме това, - някой да ни упрекне относно тоя щедър подарък, който [е поверен] на нашето служение;
21
понеже се грижим за това, което е честно, не само пред Господа, но и пред човеците.
22
Пратихме с тях и [другия] ни брат, чието усърдие много пъти и в много неща сме опитали, и който сега е много по-усърден поради голямото [му] към вас доверие.
23
Колкото за Тита, [той] е мой другар и съработник между вас; а колкото за нашите братя, [те са] пратеници на църквите, [те са] слава на Христа.
24
Покажете им, прочее, пред църквите доказателство на вашата любов и на [справедливостта на] нашата похвала с вас.
