1
Павел и Тимотей, слуги Исус Христови, до всичките в Христа Исуса светии, които са във Филипи, заедно с епископите и дяконите:
2
Благодат и мир да бъде на Вас от Бога, нашия Отец и от Господа Исуса Христа.
3
Благодаря на моя Бог всеки път, когато си спомням за вас,
4
винаги във всяка моя молитва, като се моля за всички вас с радост,
5
за вашето участие в [делото на] благовестието от първия ден дори до сега;
6
като съм уверен именно в това, че оня, който е почнал добро дело във вас, ще го усъвършенствува до деня на Исуса Христа.
7
И право е да мисля това за всички вас, понеже ви имам на сърце, тъй като вие всички сте съучастници с мене в благодатта, както в оковите ми, тъй и в защитата и в утвърждението на благовестието.
8
Защото Бог ми е свидетел как милея за всички ви с милосърдие Исус Христово.
9
И затова се моля, щото любовта ви да бъде все повече и повече изобилно просветена и всячески проницателна,
10
за да изпитвате нещата, които се различават, та да бъдете искрени и незлобни до деня на Христа,
11
изпълнени с плодовете на правдата, които са чрез Исуса Христа, за слава и хвала на Бога.
12
А желая да знаете, братя, че това, [което] ме [сполетя], спомогна повече за преуспяване на благовестието,
13
до толкоз, щото стана известно на цялата претория и на всички други, че съм в окови за Христа;
14
и повечето от братята на Господа, одързостени от [успеха в] оковите ми, станаха по-смели да говорят Божието слово без страх.
15
Някои наистина проповядват Христа дори от завист и от препирлив дух, а някои и от добра воля.
16
Едните [правят това] от любов, като знаят, че съм поставен да защищавам благовестието;
17
а другите възвестяват Христа от партизанство, не искрено, като мислят да ми притурят тъга в оковите ми.
18
Тогава що? Само туй, че по всякакъв начин, било престорено или истинно, Христос се проповядва; и затова аз се радвам, и ще се радвам.
19
Защото зная, че това ще излезе за моето спасение чрез вашата молитва и даването [на мене] Духа Исус Христов,
20
според усърдното ми очакване и надежда, че няма в нищо да се посрамя, но, [че], както всякога, така и сега, ще възвелича Христа в тялото си с пълно дръзновение, било чрез живот, или чрез смърт.
21
Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка.
22
Но ако живея в тялото, това [значи] плод от делото ми; и така що да избера не зная,
23
но съм на тясно между двете, понеже имам желание да отида и да бъда с Христа, защото, това би било много по-добре;
24
но да остана в тялото е по-нужно за вас.
25
И като имам тая увереност, зная, че ще остана и ще пребъда с всички вас за вашето преуспяване и радост във вярата;
26
тъй щото, чрез моето завръщане между вас, да можете поради мене много да се хвалите в Исуса Христа.
27
Само се обхождайте достойно на Христовото благовестие, тъй щото, било че дойда и ви видя, или че не съм при вас, да чуя за вас, че стоите твърдо в един дух и се подвизавате единодушно за вярата на благовестието,
28
и че в нищо не се плашите от противниците; което е доказателство за тяхната погибел, а на вас за спасение, и то от Бога;
29
защото, относно Христа, вам е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него;
30
като имате същата борба, каквато сте видели, че аз имам, и сега чувате, че съм имал.
