1
Яков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесетте пръснати племена, поздрав.
2
Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,
3
като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.
4
А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.
5
Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.
6
Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.
7
Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,
8
понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.
9
Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига,
10
а богатият - когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.
11
Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.
12
Блажен онзи човек, който издържа изпитня; защото, като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.
13
Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава.
14
А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;
15
и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.
16
Не се заблуждавайте, любезни мои братя;
17
Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.
18
От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.
19
Вие знаете [това], любезни мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;
20
защото човешкият гняв не върши Божията правда.
21
Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви,
22
Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.
23
Защото, ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;
24
понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе.
25
Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.
26
Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
27
Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва [човек] сирачетата и вдовиците в неволята им, [и] да пази себе си неопетнен от света.
