1
Симон Петър, слуга и апостол Исус Христов, на вас, които чрез правдата на нашия Бог и Спасител Исус Христос сте получили еднаква с нас скъпоценна вяра:
2
Благодат и мир да ви се умножи чрез познаването на Бога и на Исуса, нашия Господ.
3
Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е [потребно] за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила;
4
чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света;
5
то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие,
6
на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие,
7
на благочестието си братолюбие, и на братолюбието си любов.
8
Защото ако тия [добродетели] се намират у вас и изобилват, те ви правят да не сте безделни нито безплодни в познанието на нашия Господ Исус Христос.
9
Но оня, у когото те не се намират, е сляп, късоглед, и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове.
10
Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото, като вършите тия [добродетели], никога няма да изпаднете.
11
Понеже така ще ви се даде голям достъп във вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос.
12
Затова всякога ще бъда готов да ви напомням за тия работи, ако и да ги знаете и да сте утвърдени в истината, която сега държите.
13
И мисля, че е право, докато съм в тая [телесна] хижа, да ви подтиквам чрез напомняне;
14
понеже зная, че скоро ще напусна хижата си, както ми извести нашият Господ Исус Христос.
15
Даже ще се постарая щото вие и след смъртта ми, да можете всякога да помните тия работи.
16
Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие.
17
Защото Той прие от Бога Отца почест и слава, когато от великолепната слава дойде до Него такъв глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.
18
Тоя глас чухме [сами] ние, че дойде от небето, когато бяхме с Него на светата планина.
19
И [така], пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви.
20
И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в писанието не е частно [на пророка] обяснение [на Божията воля;]
21
защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но [светите] човеци са говорили от Бога; движими от Светия Дух.
