1
Душата ми се отегчи от живота ми; [За това] ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
2
Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
3
Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
4
Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
5
Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
6
Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
7
При все, че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да [ме] избави от ръката Ти?
8
Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
9
Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
10
Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
11
С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
12
Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
13
Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
14
Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен.
15
Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
16
Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
17
Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, {Т.е. Язвите} И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
18
Защо, прочее, ме извади Ти из утробата? [Иначе], бих издъхнал без да ме е виждало око;
19
Бих бил, като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
20
Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
21
Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, -
22
Земя мрачна като самата тъмнина, [Земя] на мрачна сянка и без никакъв ред, Гдето виделото е като тъмнина.
