1
И Иов продължи беседата си като казваше:
2
В живота на Бога, Който е отнел правото ми, И на Всемогъщия, Който е огорчил душата ми,
3
[Заклевам се, че] през всичкото време, докато е дишането ми в мене, И Духът Божий в ноздрите ми,
4
Устните ми няма да изговорят неправда, Нито езикът ми ще продума измама.
5
Да не даде Бог да ви оправдая! Докато издъхна няма да отхвърля непорочността си от мене.
6
Правдата си ще държа, и не ще я оставя; Догдето съм жив сърцето ми няма да ме изобличи.
7
Неприятелят ми нека бъде като нечестивия, И който въстава против мене като беззакония.
8
Защото каква е надеждата на нечестивия, Че ще спечели, когато изтръгне Бог душата му?
9
Ще послуша ли Бог вика му, Когато го сполети беда?
10
Ще се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога във всяко време?
11
Ще ви науча [това], [което е] в Божията ръка; Каквото има у Всемогъщия не ща да скрия.
12
Ето, вие всички сте видели това; Защо, прочее, ставате съвсем безполезни?
13
Делът на нечестивия от Бога, И наследството, което притеснителите Ще получат от Всемогъщия е това:
14
Ако се умножават чадата му, [умножават се за меч]; И внуците му не ще се наситят с хляб.
15
Останалите от него, смърт ще ги погребе, И вдовиците му няма да плачат.
16
Ако и да натрупа сребро [много] като пръст, И приготви дрехи [изобилно] като кал,
17
Може да приготви, но праведните ще ги облекат, И невинните ще си разделят среброто.
18
Построява къщата си както молеца. И както пъдарят, който прави колиба.
19
Богат ляга, но няма да повтори. Веднъж отваря очите си, и го няма;
20
Трепет го хваща като потоп; Буря го граби нощем;
21
Източният вятър го дига, и той отива; Той го изтръгва от мястото му.
22
Защото [Бог] ще хвърли върху него [беди], и не ще го пожали; Той ще се старае да избяга от ръката Му.
23
Ще изпляскат с ръце против него, И ще му подсвирват [така, че ще бяга] от мястото си.
