1
Елиу още проговаряйки рече:
2
Мислиш ли, че е право това, което рече ти: Моята правда [в туй дело] е повече от Божията?
3
Защото ти рече: Какво ще ми бъде преимуществото? Какво ще ме ползува повече отколкото, ако бях съгрешил?
4
Аз ще отговоря на тебе. И на приятелите ти с тебе.
5
Погледни към небесата и виж; И гледай облаците, [колко] по-нависоко са от тебе.
6
Ако съгрешаваш, какво правиш против Него? И ако се умножават престъпленията ти, какво Му вършиш?
7
Ако си праведен, какво Му даваш? Или какво получава от ръката ти?
8
Нечестието ти [може да повреди само] човек като тебе; А правдата ти [може да ползува само] човешки син.
9
Поради много угнетения викат [страдалците], Пищят поради насилието на мощните;
10
Но пак никой не казва: Где е Бог Творецът ми, Който дава песни нощем,
11
Който ни учи повече нежели земните животни, И прави ни по-мъдри от въздушните птици?
12
Така те викат; но Той не отговаря [Да ги избави] от гордостта на нечестивите.
13
Наистина, Бог не слуша празнословието, И Всемогъщият не го зачита,
14
Колко по-малко, когато ти казват, че не Го виждаш, Че делото [ти] е пред Него, и [напразно] Го чакаш!
15
И сега, понеже не [те] е посетил в яростта Си, И не е прегледал със строгост надменността ти,
16
Затова Иов отваря уста [да говори] суетности, Трупа думи лишени от благоразумие.
