1
(По слав. 77). Асафово поучение {Псал. 74, надписът.}. Слушайте, люде мои, поучението ми; Приклонете ушите си към думите на устата ми.
2
Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
3
Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
4
Няма да [го] скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дела, които извърши,
5
Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват на чадата си,
6
За да [ги] знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да [ги] разказват на своите чада,
7
За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
8
И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
9
Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
10
Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
11
А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
12
Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис.
13
Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
14
Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
15
Разцепи канари в пустинята, И [ги] напои изобилно като от бездни.
16
И изведе потоци из канарата, И направи да протекат води като реки.
17
Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
18
Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си {Еврейски: Душата си.},
19
И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20
Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
21
Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
22
Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаха, че ще [ги] избави.
23
При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
24
Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
25
Всеки ядеше ангелски хляб {Еврейски: Хлябът на силите. Виж Псал. 103; 20.}; Прати им храна до насита.
26
Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
27
Наваля върху тях и месо [изобилно] като прах, И птици крилати [много] като морския пясък;
28
И направи [ги] да падат всред стана им, Около жилищата им.
29
И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
30
А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им беше в устата им,
31
Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
32
При всичко това, те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
33
Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
34
Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
35
И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
36
Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
37
Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
38
Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието [им] и не [ги] погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
39
И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
40
Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
41
Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
42
Не си спомнюваха [силата на] ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
43
Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
44
И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
45
[Как] прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
46
И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци;
47
[Как] порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
48
И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
49
[Как] изля върху тях пламенния Си гняв, Негодуване, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието, -
50
Изравни пътя за гнева Си, Не пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
51
[Как] порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите [им] в шатрите на Хама,
52
А людете Си изведе като овце и заведе ги като стадо в пустинята,
53
И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето [ги] покри;
54
[Как] ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
55
И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
56
Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против [Него], И не пазеха наредбите Му,
57
Но връщаха се назад, и обхождаха се невярно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
58
Защото Го разгневяваха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
59
Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
60
Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
61
И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
62
Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследството Си.
63
Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
64
Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
65
Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който [ободрен] от вино, вика;
66
И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
67
При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
68
Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
69
Съгради светилището Си като [небесните] възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
70
Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овцете;
71
Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
72
Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
