1
А като видяха людете, че Моисей се забави да слезе от планината, людете се събраха срещу Аарона и му казаха: Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана.
2
Аарон им каза: Извадете златните обеци, които са на ушите на жените ви, на синовете ви, и на дъщерите ви, и донесете ми ги.
3
И тъй, всичките люде извадиха златните обеци, които бяха на ушите им, и донесоха ги на Аарона.
4
А той, като ги взе от ръцете им, даде на [златото] образ с резец, [след като] направи леяно теле; и те рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя.
5
И като видя това, Аарон издигна олтар пред него; и Аарон прогласи, казвайки: Утре ще бъде празник Господу.
6
И на следния ден, като станаха рано, пожертвуваха всеизгаряне и принесоха примирителни приноси: после людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят.
7
Тогава Господ каза на Моисея: Иди, слез, защото се развратиха твоите люде, които си извел из Египетската земя.
8
Скоро се отклониха от пътя, [в] който им съм заповядал [да ходят]; направиха си леяно теле, поклониха му се, пожертвуваха му и рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя,
9
Рече още Господ на Моисея: Видях тия люде, и, ето, коравовратни люде са;
10
сега, прочее, остави Ме, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а тебе ще направя велик народ.
11
Тогава Моисей се помоли на Иеова своя Бог, казвайки: Господи, защо пламва гневът Ти против людете Ти, които си извел из Египетската земя с голяма сила и мощна ръка?
12
Защо да говорят египтяните, казвайки: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Повърни се от разпаления Си гняв, и разкай се за туй зло, [което възнамеряваш] против людете Си.
13
Спомни си за слугите Си Авраама, Исаака и Израиля, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви както небесните звезди, и тая цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви, и те ще я наследят за винаги.
14
Тогава Господ се разкая за злото, което бе казал, че ще направи на людете Си.
15
И така, Моисей се обърна и слезе от планината с двете плочи на свидетелството в ръцете си, плочи написани и от двете страни; от едната страна и от другата бяха написани.
16
Плочите бяха Божие дело; и написаното беше Божие писание начертано на плочите:
17
А като чу Исус [Навиев] гласа на людете, които викаха, рече на Моисея: Боен глас има в стана.
18
А той каза: Това не е глас на вик за победа, нито глас на вик за поражение; но глас на пеене чувам аз.
19
И като се приближи до стана, видя телето и игрите; и пламна Моисеевият гняв, така че хвърли плочите от ръцете си, и строши ги под планината.
20
Тогава взе телето, което бяха направили, изгори го в огън, и като го стри на ситен прах, разпръсна[ праха] по водата и накара Израилевите чада да я изпият.
21
После рече Моисей на Аарона: Що ти сториха тия люде та си им навлякъл голям грях?
22
И Аарон каза: Да не пламне гневът на господаря ми; ти знаеш, че людете упорствуват към злото.
23
Понеже ми рекоха: Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем, що му стана.
24
И аз им рекох: Който има злато, нека си го извади; и така те ми го дадоха. Тогава го хвърлих в огъня; и излезе това теле.
25
А като видя Моисей, че людете бяха съблечени, (защото Аарон ги беше съблякъл за срам между неприятелите им),
26
застана Моисей при входа на стана и рече: Който е от към Господа [нека дойде] при мене. И събраха се при него всичките Левийци.
27
И рече им: Така говори Господ, Израилевият Бог: Препашете всички меча на бедрото си, минете насам натам от врата на врата през стана, и убийте всеки брата си, и всеки другаря си и всеки ближния си.
28
И Левийците сториха според Моисеевата дума; и в тоя ден паднаха от людете около три хиляди мъже.
29
Защото Моисей беше казал: Посветете себе си днес Господу, [като се дигнете] всеки против сина си и против брата си, за да ви се даде днес благословение.
30
А на следния ден Моисей рече на людете: Вие сте сторили голям грях; но сега ще се възкача към Господа, дано да мога да Го умилостивя за греха ви.
31
Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Уви! тия люде сториха голям грях, че си направиха златни богове.
32
Но сега, ако щеш прости греха им, - но ако не, моля Ти се, мене заличи от книгата, която си написал.
33
Но Господ рече на Моисея: Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си.
34
А ти иди сега, води людете [на мястото], за което съм ти говорил; ето, ангелът Ми ще ходи пред тебе; обаче в деня, когато ги посетя, ще въздам върху тях [наказанието] на греха им {Еврейски: ще посетя, върху тях греха им.}.
35
Така Господ порази людете, за гдето направиха телето, което Аарон изработи.
