1
Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.
2
Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.
3
Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,
4
Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,
5
За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.
6
Понеже, като погледвах през решетките На прозореца на къщата си,
7
Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.
8
Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.
9
[Беше] в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.
10
И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;
11
(Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават вкъщи
12
Кога по улиците, кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);
13
Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:
14
Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,
15
Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.
16
Постлала съм легло с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.
17
Покадила съм леглото си Със смирна, алой и канела.
18
Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.
19
Защото мъжът [ми] не е у дома. Замина на дълъг път;
20
Взе кесия с пари в ръката си, [Чак] на пълнолуние ще се върне у дома.
21
С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.
22
Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,
23
Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.
24
Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.
25
Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;
26
Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.
27
Домът й е път към ада, И води надолу в клетките на смъртта.
