1
А Пасхор, син на свещеника Емир, който беше началник в Господния дом, чу Еремия като пророкуваше тия неща.
2
Тогава Пасхор удари пророка Еремия и тури го в кладата, която бе в горната Вениаминова порта до Господния дом.
3
А на утринта Пасхор извади Еремия от кладата. Тогава Еремия му рече: Господ не те нарече Пасхор, но Магор-мисавив {Т.е., Трепет отсред.}.
4
Защото така казва Господ: Ето, ще те направя ужас за самия тебе и на всичките ти приятели; те ще паднат от ножа на неприятелите си, и очите ти ще видят това; и ще предам Юда цял в ръката на вавилонския цар, който ще ги заведе пленници във Вавилон и ще ги порази с нож.
5
При това, ще предам цялото богатство на тоя град, всичките му печалби, и всичките му скъпоценности, дори всичките съкровища на Юдовите царе ще предам в ръката на неприятелите им, които ще ги разграбят и ще ги вземат та ще ги занесат във Вавилон.
6
И ти, Пасхоре, заедно с всички, които живеят в дома ти, ще отидеш в плен; ще дойдеш във Вавилон, там ще умреш, и там ще бъдеш погребан, ти и всичките ти приятели, на които си пророкувал лъжливо.
7
Господи, примамил си ме, и аз бидох примамен; Ти си по-силен от мене и си надмогнал. Аз станах за присмех цял ден; всички се подиграват с мене;
8
Защото отворя ли уста, [не мога да не] викам; [Трябва да] викам: Насилство и грабеж! Защото словото Господно ми става [Причина за] позор и присмех цял ден.
9
Но ако река: Няма да спомена за Него, Нито ще продумам вече в името Му, Тогава [Неговото слово] става в сърцето ми Като пламнал огън затворен в костите ми; Уморявам се да го задържам, но не мога.
10
Защото чух клевета от мнозина; навсякъде е трепет; Обвинявайте! и ние ще го обвиним, - [Думат] всички, с които аз живеех в мир, Които гледат да се спъна, - Може би той ще се помами [в някаква погрешка], Та ще надмогнем над него и ще си му отмъстим.
11
Но Господ е с мене като мощен и страшен [защитник]; Затова гонителите ми ще се спънат И не ще надмогнат; Те ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно; Срамът им ще бъде вечен, няма да се забрави.
12
Но, Господи на Силите, Който изпитваш праведния, И гледаш вътрешностите на сърцето, Нека видя Твоето въздаяние върху тях, Защото на Тебе поверих делото си.
13
Пейте Господу, хвалете Господа; Защото избави душата на немотния от ръката на злодейците.
14
Проклет да бъде денят, в който се родих; Да не бъде благословен денят, в който ме роди майка ми,
15
Проклет да бъде човекът, който извести на баща ми, Казвайки: Роди ти се мъжко дете, - И с това се зарадва много;
16
И да бъде тоя човек като градовете, Които Господ не съжали и разори, И нека слуша заран вик, И на пладне тревога;
17
Защото не ме умъртви в утробата, И тъй майка ми да ми е била гроб, И утробата й [да е останала] всякога бременна.
18
Защо излязох из утробата Да гледам труд и скръб, И дните ми да се довършат от срам.
