1
В третата година от царуването на цар Валтасара, видение ми се яви, на мене Даниила, подир онова, което бе ми се явило по-напред.
2
Видях във видението, (а когато видях, бях в палата Суса, който е в областта Елам; и когато видях във видението бях при потока Улай), -
3
прочее, подигнах очите си и видях, и, ето, стоеше пред реката един овен, който имаше два рога; роговете бяха високи, но единият по-висок от другия; и по-високият беше израсъл по-после.
4
Видях, че овенът бодеше към запад, към север и към юг; и никой звяр не можеше да устои пред него, и нямаше кой да избави от силата му; но постъпваше по волята си и се носеше горделиво.
5
А като размишлявах, ето, козел идеше от запад по лицето на целия свят, без да се допира до земята; и козелът имаше бележит рог между очите си.
6
Той дойде до овена, който имаше двата рога, който видях да стои пред потока, и завтече се върху него с устремителната си сила.
7
И видях, че се приближи при овена и се разсвирепи против него, и като удари овена счупи двата му рога; и нямаше сила в овена да устои пред него; но го хвърли на земята и го стъпка; и нямаше кой да отърве овена от силата му.
8
Затова козелът се възвеличи много; а когато заякна, големият му рог се счупи, вместо който излязоха четири бележити [рога] към четирите небесни ветрища.
9
И из единия от тях излезе един малък рог, който порасна твърде много към юг, към изток и към славната [земя].
10
Той се възвеличи дори до небесната войска, и хвърли на земята част от множеството и от звездите и ги стъпка.
11
Да! Възвеличи се дори до началника на множеството, и отне от него всегдашната [жертва]; и мястото на светилището му се съсипа.
12
И множеството биде предадено нему заедно с всегдашната [жертва], поради престъплението [им]; и той тръшна на земята истината, стори [по волята си], и успя.
13
Тогава чух един свет да говори; и друг свет рече на този, който говореше: До кога се простира видението [за] всегдашната [жертва], и за престъплението, което докара запустение, когато светилището и множеството ще бъдат потъпквани?
14
И каза ми: До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти.
15
И когато аз, аз Даниил, видях видението, поисках да го разбера. И, ето, застана пред мене [нещо] като човешки образ;
16
и чух човешки глас, който извика изсред [бреговете] на Улай и рече: Гаврииле, направи тоя човек да разбере видението.
17
И така, той се приближи гдето стоях; и когато дойде аз се уплаших и паднах на лицето си; а той ми рече: Разбери, сине човешки; защото видението се отнася до последните времена.
18
И като ми говореше, аз паднах в несвяст с лицето си на земята; но той се допря до мене и ме изправи.
19
И рече: Ето, аз ще те науча що има да се случи в последните гневни времена; защото [видението] се отнася до определеното последно време.
20
Двата рога на овена, които си видял, са царете на Мидия и на Персия.
21
Буйният козел е гръцкият цар; и големият рог между очите му е първият цар.
22
А гдето се строшил той и излезли четири вместо него[, значи], че четири царе ще се издигнат от [тоя] народ, но не със сила като неговата.
23
И в послешните времена на царуването им, когато беззаконниците стигнат до върха [на беззаконието си], ще се издигне цар с жестоко лице и вещ в лукавщини.
24
И силата му ще бъде голяма, но не като силата на [другия]; и ще погубва чудесно, ще успява и върши [по волята си], и ще поквари силните и светите люде.
25
Чрез коварството си ще направи да успява измамата в ръката му, ще се надигне в сърцето си, и ще погуби мнозина в спокойствието им; ще въстане и против Началника на началниците; но ще бъде смазан, не с ръка.
26
А казаното видение за денонощията е вярно; все пак, обаче, запечатай видението, защото се отнася до далечни дни.
27
Тогава аз Даниил примрях, и боледувах няколко дни; после станах и вършех царските работи. А чудех се за видението, защото никой не го разбираше.
