1
И в четвъртата година на цар Дария Господното слово дойде към Захария, на четвъртия ден от деветия месец, [месец] Хаслев.
2
А [жителите на] Ветил бяха пратили Сарасара, Регемелеха и човеците им да искат Господното благоволение,
3
и да говорят на свещениците от дома на Господа на Силите, и на пророците, казвайки: Да плача ли в петия месец, като се отделя, както вече съм правил толкоз години?
4
Тогава словото от Господа на Силите дойде към мене и рече:
5
Говори на всичките люде на тая земя и на свещениците, като кажеш: Когато постехте и скърбяхте в петия и в седмия [месец] през тия седемдесет години, наистина за Мене ли постехте, за Мене?
6
И когато ядяхте и пиехте, не ядяхте ли и не пиехте ли за себе си?
7
Не са ли тия думите, които Господ е говорил чрез предишните пророци, когато Ерусалим бе населен и благоденствуваше, както и околните му градове, и когато южната и полянската страни бяха населени?
8
И Господното слово дойде към Захария и рече:
9
Така е говорил Господ на Силите, като е рекъл: Съдете справедливо и показвайте милост и състрадание всеки към брата си,
10
не угнетявайте вдовицата, сирачето, чужденеца, или сиромаха, и никой от вас да не измислюва зло в сърцето си против брата си.
11
Но те отказаха да слушат, оттеглиха плещите си и запушиха ушите си за да не чуват.
12
Дори направиха сърцето си адамат та да не слушат закона и думите, които Господ на Силите бе пратил чрез духа Си чрез предишните пророци; поради което дойде голям гняв от Господа на Силите.
13
Затова, както Той викаше, а те не слушаха, така и те ще викат, казва Господ на Силите, но Аз няма да слушам;
14
но ще ги разпръсна като с вихрушка между всичките народи, които те не познаваха. Така страната запустя след тях, тъй щото нямаше кой да заминава и да се връща, защото запустиха приятната земя.
