1
И тъй минаха отвъд езерото в гадаринската страна.
2
И като излезе от ладията, на часа Го срещна от гробищата човек с нечист дух.
3
Той живееше в гробищата, и никой вече не можеше да го върже нито с верига;
4
защото много пъти бяха го връзвали с окови и с вериги; но той бе разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.
5
И всякога, нощем и денем, в гробищата и по бърдата, той викаше и се изпосичаше с камъни.
6
А като видя Исуса отдалеч, затече се и Му се поклони;
7
и изкрещя със силен глас и рече: Какво имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.
8
(Защото му казваше: Излез от човека, душе нечисти).
9
И [Исус] го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.
10
И много Му се моли да не ги отпраща вън от страната.
11
А там по бърдото пасеше голямо стадо свине.
12
И [бесовете] Му се молиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.
13
Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото[, на брой] около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото, и се издавиха в езерото.
14
А ония, които ги пасяха, побягнаха и известиха това в града и по селата. И [жителите] дойдоха да видят какво е станало.
15
И като дохождат при Исуса, виждат хванатия[ по-преди] от бесове, в когото е бил легиона, че седи облечен и смислен; и убояха се.
16
И ония, които бяха видели, разказваха им за станалото с хванатия от бесовете, и за свинете.
17
И те почнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.
18
И когато влизаше в ладията, тоя, който бе [по-напред] хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него.
19
Обаче Той не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите, и кажи им какви неща ти стори Господ и [как] се смили за тебе.
20
И [човекът] тръгна и почна да разгласява в Декапол какви неща му стори Исус; и всички се чудеха.
21
Когато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото.
22
И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му,
23
и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа;[ моля Ти] се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.
24
И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха.
25
И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години,
26
и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле,
27
като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.
28
Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.
29
И на часа пресекна кръвотечението й, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.
30
И веднага Исус като усети в Себе Си, че излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми?
31
Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, и казваш ли: Кой се допря до Мене?
32
Но Той се озърташе за да види тая, която бе сторила това.
33
А жената уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.
34
А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.
35
Докато Той още говореше, дохождат от [къщата на] началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя?
36
А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.
37
И никому не позволи да Го придружи, освен на Петра, Якова и Якововия брат Иоан.
38
И като дохождат до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и [мнозина], които плачеха и пищяха много.
39
И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи.
40
А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влиза там гдето беше детето.
41
И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи - Момиче, тебе казвам: Стани.
42
И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много.
43
И много им заръча, никой да не узнае това; и заповяда да й дадат да яде.
