1
През ония дни, когато пак се беше [събрало] голямо множество, и нямаха що да ядат, повика учениците Си и каза им:
2
Жалко Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене, и нямат що да ядат;
3
и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли от далеч.
4
И учениците Му отговориха: Отде ще може някой да насити тия с хляб тук в уединено място?
5
И попита ги: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем.
6
И заповяда на народа да насядат на земята; и като взе седемте хляба благодари, разчупи и даваше на учениците Си за да ги сложат. И сложиха ги пред народа,
7
Имаха и малко рибички; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях.
8
И ядоха и се наситиха; и дигнаха останали къшеи, седем кошници.
9
А [ония, които ядоха], бяха около четири хиляди души; и разпусна ги.
10
И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в далманутанските предели.
11
И фарисеите излязоха и почнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.
12
А Той въздъхна дълбоко от сърце и рече: Защо тоя род иска знамение? Истина ви казвам: На тоя народ няма да се даде знамение.
13
И остави ги, влезе пак [в ладията], и мина на отвъдната страна.
14
Но учениците Му забравиха да вземат хляб, и нямаха със себе си в ладията повече от един хляб.
15
И Той им заръча, казвайки: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирода.
16
И те разискваха помежду си, думайки: Това е защото нямаме хляб.
17
А Исус, като разбра това; рече им: Защо разисквате загдето нямате хляб? Още ли не разбирате, нито разумявате? Окаменено ли е сърцето ви?
18
Като имате очи, не виждате ли? и като имате уши, не чувате ли? и не помните ли?
19
Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко кошове пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Дванадесет.
20
И когато седемте - на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Седем.
21
И каза им: Не разбирате ли още?
22
Дохождат във Витсаида. И довеждат при Него един слепец и молят Му се да се докосне до него.
23
И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и, като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?
24
И той, като подигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам [неща] като дървета, които ходят.
25
После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя, и виждаше всичко ясно.
26
И изпрати го у дома му, и каза: Не влизай в селото, [нито казвай това някому в селото].
27
И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова; и по пътя попита учениците Си, като им каза: Според както казват хората: Кой съм Аз?
28
А те в отговор Му казаха: Иоан Кръстител; други - Илия; а трети - един от пророците.
29
Тогава ги попита: Но според както вие казвате: Кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос.
30
И заръча им никому да не казват за Него.
31
И почна да ги учи как Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.
32
И явно говореше тая дума. А Петър Го взе [настрана] и почна да Го мъмри.
33
А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петра, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.
34
И повика народа заедно с учениците Си и рече им: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, и [така] нека Ме следва.
35
Защото който иска да спаси живота {Или душата; [така и до края на главата.]} си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси.
36
Понеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си?
37
Защото какво би дал човек в замяна на живота си?
38
Защото ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със светите ангели.
