1
И апостолите и братята, които бяха в Юдея, чуха, че езичниците приели Божието слово.
2
И когато Петър влезе в Ерусалим, ония, които бяха от обрязаните, се препираха с него, казвайки:
3
При необрязани човеци си влизал и си ял с тях.
4
А Петър захвана, та им изложи наред [станалото], като каза:
5
Аз бях на молитва в град Иопия, и в изстъпление видях видение: един съд като голяма плащаница слизаше, спускан чрез четирите ъгъла от небето, и дойде дори до мене.
6
В него, като се взрях и разсъждавах, видях земните четвероноги, зверове, и животни, и небесни птици.
7
Чух още и глас, който ми каза: Стани, Петре, заколи и яж.
8
Но аз рекох: Никак, Господи, защото никога не е влизало в устата ми нещо мръсно или нечисто.
9
Обаче, втори глас от небето продума: Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.
10
Това стана три пъти, след което всичко се дръпна пак на небето.
11
И ето, на същия час трима човека, изпратени от Кесария до мене, пристигнаха пред къщата, в която бяхме.
12
И Духът ми каза да отида с тях, и никак да не правя разлика [между човеците], а с мене дойдоха и шестимата тия братя, и влязохме в къщата на човека.
13
И той ни разказа как видял ангела да стои в къщата му и да казва: Прати [човеци] в Иопия да повикат Симона, чието презиме е Петър;
14
той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.
15
И когато почнах да говоря, Светият Дух слезе на тях, както и на нас изначало.
16
Тогава си спомних думата на Господа, как каза: Иоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух.
17
И тъй, ако Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господа Исуса Христа, както и на нас, кой бях аз та [да] можех да възпрепятствувам на Бога?
18
Като чуха това, те престанаха [да възразяват], и славеха Бога, казвайки: И на езичниците Бог даде покаяние за живот.
19
Между това, разпръснатите от гонението, което стана по [убиването] на Стефана, пътуваха дори до Финикия, Кипър и Антиохия, като на никой друг не възвестяваха словото освен на юдеите.
20
Обаче между тях имаше някои кипряни и киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, благовестявайки Господа Исуса.
21
Господната ръка беше с тях та голямо число човеци повярваха и се обърнаха към Господа.
22
И стигна известие за тях в ушите на църквата в Ерусалим; и те изпратиха Варнава в Антиохия;
23
който като дойде и видя [делото] на Божията благодат, зарадва се, и увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце.
24
Понеже той беше добър човек пълен със Светия Дух и с вяра; и значително множество се прибави към Господа.
25
Тогава той отиде в Тарс да търси Савла;
26
и като го намери, доведе го в Антиохия, та, като се събираха в църквата цяла година, научиха значително множество. И първо в Антиохия учениците се нарекоха християни.
27
И през тия дни слязоха пророци от Ерусалим в Антиохия,
28
един от които на име Агав, стана и обяви чрез Духа, че щеше да настане голям глад по цялата вселена; какъвто и стана в дните на Клавдия.
29
Затова учениците наредиха да изпратят всеки според състоянието си, помощ на братята, които живееха в Юдея;
30
което и сториха, и я изпратиха до презвитерите чрез ръката на Варнава и Савла.
