1
И когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.
2
И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.
3
На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павла, и му позволи да отиде при приятелите си, за да му пригодят.
4
И оттам, като станахме, плувахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха противни.
5
И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в ликийския [град] Мира.
6
Там стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и тури ни в него.
7
И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу [нос] Салмон.
8
И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва добри пристанища, близо при което бе град Ласей.
9
Но като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът се беше минал, Павел ги съветваше, казвайки им:
10
Господа, виждам, че плуването ще бъде [придружено] с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни.
11
Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи.
12
И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и [там] да презимуват.
13
И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котвата та плуваха близо покрай Крит.
14
Но след малко, спусна се от [острова] бурен вятър, наречен евраквилон,
15
и когато корабът бе настигнат [от вятъра], и поради него не можеше да устои, оставихме се [на вълните] да ни носят.
16
И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията;
17
и когато я издигнаха, употребяваха[ всякакви] средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.
18
И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден захванаха да изхвърлят [товара].
19
И на третия ден те, със своите ръце, изхвърлиха вещите на кораба.
20
И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.
21
А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да не ни постигнеше тая повреда и пагуба.
22
Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но [само] корабът;
23
защото ангел от Бога, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мене тая нощ и рече:
24
Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.
25
Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано.
26
Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.
27
А когато настана четиринадесетата нощ, и ние се тласкахме насам натам по Адриатическото [море], около среднощ, корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша.
28
И като измериха дълбочината, намериха, [че е] двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха, и намериха, [че е] петнадесет разтега.
29
Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне.
30
И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата,
31
Павел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете да се избавите.
32
Тогава войниците отрязаха въжетата на ладията и оставиха я да се носи [от морето].
33
А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.
34
Затуй ви моля да похапнете, защото това ще [помогне] за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине.
35
И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички, та разчупи и почна да яде.
36
От това всички се ободриха, та ядоха и те.
37
И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.
38
И като се нахраниха облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето.
39
И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с [песъчлив] бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно.
40
И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега.
41
Но изпаднаха на едно място, гдето морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора [на вълните].
42
И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга.
43
Но стотникът като искаше да избави Павла, възпря ги от това намерение и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,
44
и останалите [да се спасяват], кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана та всички излязоха на сушата.
