1
Дано бихте потърпели малко моето безумие; да! потърпете ме,
2
защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с един мъж, да ви представя [като] чиста девица на Христа.
3
Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви [и отпадне] от простотата и чистотата, която [дължите] на Христа.
4
Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или [ако] получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно [го] търпите.
5
Обаче мисля, че аз не съм в нищо по-долен от тия превъзходни апостоли!
6
А пък, ако и да [съм] в говоренето прост, в знанието не [съм;] дори ние по всякакъв начин сме ви показали [това] във всичко.
7
Грях ли съм сторил, като смирявах себе си, за да се издигнете вие, понеже ви проповядвах Божието благовестие даром?
8
Други църкви обрах, като вземах заплата [от тях], за да служа на вас;
9
а когато бях при вас и изпаднах в нужда, не отегчих никого, защото братята, които дойдоха от Македония, задоволиха нуждата ми. Така във всичко се пазих, и ще се пазя, да не ви отегча.
10
Заради Христовата истинност, която е и в мене, никой няма да ми отнеме тая похвала в ахайските места.
11
Защо? Защото ви не обичам ли? Знае Бог!
12
А каквото правя, това и ще правя, за да отсека причината на тия, които търсят причина [против мене], та относно това, с което те се хвалят, да се намерят също такива, каквито сме и ние.
13
Защото такива човеци са лъжеапостоли, лукави работници, които се преправят на Христови апостоли.
14
И не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел;
15
тъй че, не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им.
16
Пак казвам, никой да не ме счита за безумен; иначе, приемете ме като безумен, та да се похваля и аз малко нещо.
17
(Това, което казвам, не го казвам по Господа, но като в безумие, в тая [моя] увереност на хваленето.
18
Тъй като мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз).
19
Защото вие, като сте разумни, с готовност търпите безумните;
20
понеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето.
21
За [свое] унижение [го] казвам, като че ли сме били слаби; но с каквото се осмелява някой [да се хвали], (в безумие говоря), осмелявам се и аз.
22
Евреи ли са? И аз съм; израилтяни ли са? И аз съм; Авраамово потомство ли са? И аз съм;
23
служители Христови ли са? (в безумие говоря), аз повече: [бил съм] в повече трудове, в тъмници още повече, в бичувания чрезмерно, много пъти и на смърт.
24
Пет пъти юдеите ми удариха по четиридесет [удара] без един;
25
три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, една нощ и един ден съм бил по морските дълбочини.
26
Много пъти [съм бил] и в пътешествия; в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя;
27
в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота;
28
и, освен [другите] неща, които не споменавам, има и това, което тежи върху мене всеки ден, грижата за всичките църкви.
29
Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз? Кой се съблазнява без да се разпалям аз?
30
Ако трябва да се хваля, ще се похваля с това, което се отнася до немощта ми.
31
Бог и Отец на Господа Исуса [Христа], Който е благословен до века, знае, че не лъжа.
32
(В Дамаск областният управител на цар Арета тури стража в град Дамаск за да ме улови;
33
и през прозорец по стената ме спуснаха с кош, та избягах от ръцете [му]).
