1
А за даване помощ на светиите излишно е да ви пиша,
2
понеже зная вашето усърдие, за което се хваля с вас пред македонците, че Ахаия още от лани е приготвена; и вашата ревност е подбудила по-голямата част [от тях].
3
А пратих братята, да не би да излезе празна моята похвала с вас в това отношение, та да бъдете, както казвах, приготвени;
4
да не би, ако дойдат с мене македонци, та ви намерят неприготвени, да се посрамим ние, да не кажа вие, в тая [наша] увереност.
5
И тъй, намерих за нужно да помоля братята да идат по-напред при вас и да приготвят предварително вашата по-отрано обещана милостиня, за да бъде готова като милостиня, а не като изнудване.
6
А това [казвам, че] който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне; а който сее щедро, щедро ще и да пожъне.
7
Всеки [да дава] според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.
8
А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така щото, като имате всякога и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилвате във всяко добро дело;
9
както е писано: - "Разпръсна щедро, даде на сиромасите, Правдата му трае до века".
10
А Тоя, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене, и ще прави да изобилват плодовете на вашата правда,
11
та да бъдете във всяко отношение богати във всякаква щедрост, която чрез вашето [служение] произвежда благодарение на Бога.
12
Защото извършването на това служение не само запълва нуждите на светиите, но и чрез многото благодарения се излива и пред Бога;
13
понеже те славят Бога поради доказателството, което това служение дава за вашата послушност на Христовото благовестие, което изповядвате, и за щедростта на [вашето] общение към тях и към всички.
14
А и те, с молитви за вас, копнеят за вас поради [дадената] вам изобилна Божия благодат.
15
Благодарение Богу за Неговия неизказан дар!
