1
Затова, свети братя, участници на небесното звание, размислете за апостола и първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исуса;
2
Който бе верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей в целия негов дом.
3
Понеже Той се удостои със слава [толкоз] по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта що има оня, който е строил къщата, от [почитта що има] къщата.
4
Защото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог.
5
И Моисей беше верен в целия Божий дом, като слуга, за да засвидетелствува за онова, което щеше да се говори [по-после;]
6
а Христос, като Син, [беше верен] над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим до край дръзновението и похвалата на надеждата си.
7
Затова, както казва Светият Дух: - "Днес, ако чуете гласа му,
8
Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, Както в деня на изкушението в пустинята,
9
Гдето бащите ви [Ме] изкусиха, изпитаха [Ме]. И видяха делата Ми четиридесет години.
10
Затова, възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждават със сърцата си, Те не са познали Моите пътища;
11
Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка".
12
Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог;
13
но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.
14
Защото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност:
15
докато се казва: - "Днес, ако чуете гласа Му, Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението".
16
Защото кои, като чуха, [Го] преогорчиха? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисея?
17
А против кои негодува четиридесет години? Не против ония ли, които съгрешиха, и чиито трупове паднаха в пустинята?
18
На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни?
19
И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.
