1
И през тия дни, когато се умножаваха учениците, стана роптание от Елинистите върх Евреите че в повседневното раздаване на потребностите техните вдовици оставали непригледвани.
2
На това дванадесетте свикаха множеството на учениците и рекоха: Не е прилично нам да оставим словото Божие и да слугуваме на трапези.
3
И тъй, братие, вижте та изберете от вас си седем души свидетелствувани, изпълнени с Дух Свет и с мъдрост, които да поставим за тази потреба.
4
А ние ще си останем в молитвата и в служението на словото.
5
И угодно бе предложението на всичкото множество; и избраха Стефана, мъж изпълнен с вера и с Дух Свет, и Филипа, и Прохора, и Никанора, и Тимона, и Пармена, и Николая прозелита от Антиохия;
6
които поставиха пред апостолите; и те се помолиха и възложиха ръце на тех.
7
И словото Божие растеше, и умножаваше се числото на учениците в Ерусалим твърде много; и много множество от свещениците подчиняваха се на верата.
8
А Стефан изпълнен с вера и сила, правеше големи чудеса и знамения в народа.
9
И подигнаха се некои от съборището което се казваше съборище на Ливернтинците, и Киринейците, и Александрийците, и некои от Киликия и Азия, и препираха се със Стефана.
10
И не можаха да устоят срещу мъдростта и духа с който говореше.
11
Тогаз подучиха человеци да казват: Чухме го да говори думи хулни против Моисея и против Бога.
12
И подсториха народа и старейшините и книжниците, и нападнаха та го дръпнаха и докараха го на съборището,
13
и представиха лъжливи свидетели, които казваха: Този человек не престава да говори хулни думи против това свето место и против закона;
14
защото го чухме да казва: Че този Исус Назарянинът ще развали това место, и ще измени обичаите които предаде нам Моисей.
15
И всички които седеха на събора като се вгледаха в него видеха лицето му като лице на ангел.
1
А първосвещеникът рече: Така ли е това?
2
А той рече: Мъже, братие, и отци, слушайте: Бог на славата яви се отцу нашему Аврааму, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан,
3
и рече му: «Излез от земята си и от сродството си, и дойди в земята която ще ти покажа.»
4
Тогаз излезе от Халдейската земя и засели се в Харан. И от там, след умирането на баща му, пресели го в тази земя в която вие сега живеете.
5
И не му даде наследие в нея нито една стъпка от нога, а обеща му се да я даде в стяжение нему и на неговото потомство след него, когато още той немаше чадо.
6
И рече му Бог така, че неговите потомци ще бъдат преселници в чужда земя, и ще ги направят като робе, и ще ги притесняват четиристотин години.
7
Но аз, рече Бог, ще садя този народ на който ще робуват; и подир това ще излезат и ще ми послужат на това место.
8
И даде му завет на обрезването; и така роди Исаака, и обреза го в осмия ден; и Исаак роди Якова, и Яков дванадесетте патриарси.
9
А патриарсите завидеха Иосифу и продадоха го в Египет; Бог обаче беше с него,
10
и избави го от всичките му беди, и даде му благодат и мъдрост пред Фараона царя Египетски, който го постави управител над Египет и над всичкия си дом.
11
И дойде глад над всичката земя Египетска и Ханаанска, и скърб голема; и отците наши не намерваха прехрана.
12
А Яков, като чу че има жито в Египет, изпрати първий път отците наши;
13
и на втория път познат бе Иосиф на братята си, и известен стана Иосифовът род Фараону.
14
И проводи Иосиф та призова баща си Якова и всичкото си сродство, седемдесет и пет души.
15
И слезе Яков в Египет, и умре там той и отците наши;
16
и пренесоха ги в Сихем, и положиха ги в гроба който купи Авраам със цена на сребро от синовете на Емора Сихемова.
17
И като наближаваше времето на обещанието което Бог с клетва се обеща Аврааму, нарасна народът и умножи се в Египет
18
докле настана друг цар който не знаеше Иосифа.
19
Той с коварно мъдруване върх нашия народ притесни отците ни до толко щото да хвърлят децата си за да не остават живи.
20
В това време се роди Моисей, и прекрасен беше пред Бога; и храниха го три месеца в бащиният му дом.
21
А когато го хвърлиха, взе го Фараоновата дъщеря и отхрани го да бъде неин син.
22
И научен биде Моисей на всичката Египетска мъдрост, и силен бе словом и делом.
23
И като навършваше четиридесетата година на възрастта си, дойде му на сърдце да иде да нагледа братята си, синовете Израилеви;
24
И понеже виде некого си от тех обиждан отбрани го, и стори отмъщение за притесняемия като порази Египтянина.
25
И мислеше да се свестят братята му че Бог чрез негова ръка им дава избавление; но те се не свестиха.
26
И на утрешния ден яви им се когато некои от тех се биеха, и накара ги да се примирят, и рече: Человеци, вие сте братя: защо се един друг обиждате?
27
А този който онеправдаваше ближният си отпъди го, и рече: Кой те постави началник и съдник над нас?
28
Да ли искаш да убиеш и мене както уби вчера Египтянина?
29
Тогаз Моисей побегна за тази дума, и стана преселник в Мадиамската земя, дето доби двама синове.
30
И като се изпълниха четиридесет години, яви му се ангел Господен в пустинята на Синайската гора, в сред огнен пламик на една къпина.
31
А Моисей като виде почуди се за видението; и когато приближаваше за да пригледа, дойде му глас от Господа:
32
«Аз съм Бог на твоите отци, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов.» И Моисей разтреперан от страх не смееше да гледа.
33
И рече му Господ: «Изуй обущата от нозете си; защото местото на което стоиш света земя е.
34
Видех, видех страданието на моите люде в Египет, и чух въздишанието им, и слезох да ги избавя; и сега ела, ще те проводя в Египет. »
35
Тогоз Мойсея когото не приеха, и му рекоха: Кой те постави началник и съдник? него Бог чрез ръката на ангела който му се яви в къпината проводи за началник и избавител.
36
Той ги изведе, като направи чудеса и знамения в земята Египетска, и в Червено море, и в пустинята четиридесет години.
37
Този е Моисей който рече на синовете Израилеви: «Господ Бог ваш от братята ваши ще въздигне вам пророк като мене: него да слушате: »
38
този е който е бил на събранието в пустинята наедно с ангела що му говореше на Синайската гора, още и с отците наши, който и прие животворни словеса да ги даде нам;
39
комуто не рачиха да бъдат послушни нашите отци, но го отпъдиха, и със сърцата си повърнаха се в Египет
40
когато рекоха на Аарона: «Направи ни богове които да вървят пред нас; защото този Моисей който ни изведе из земята Египетска, не знаем що стана. »
41
И през онези дни направиха теле, и принесоха жертва идолу, и веселяха се в направите на ръцете си.
42
За това се отвърна Бог и предаде ги да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: «Доме Израилев, четиридесет години в пустинята заклания и жертви ли ми принесохте?
43
Вие задигнахте шатъра Молохов и звездата на бога си Ремфана, изображенията които си направихте да им се кланяте: и аз по-далеч от Вавилон ще ви преселя. »
44
Скинията на свидетелството беше с отците наши в пустинята, както заповеда онзи който говореше на Моисея да го направи по образа който бе видел;
45
която нашите отци като приеха внесоха я с Исуса Навина във владенията на езичниците, които изгони Бог из пред лицето на нашите отци до дните на Давида;
46
който намери благодат пред Бога, и попроси да намери жилище за Бога Яковова.
47
А Соломон му съгради дом.
48
Но Вишний не живее в храмове с ръка направени, както казва пророкът:
49
«Небето е престол мой, а земята е подножие на нозете ми. Кой храм ще съградите за мене? казва Господ; или кое место за моя почивка?
50
Всичко това не направи ли го моята ръка? »
51
Твърдоглави и с необрезани сърдца и уши! вие всекога се противите Духу Светому; както бащите ви така и вие.
52
Кого от пророците не изгониха отците ви? а още и убиха ония които предизвестиха за идването на тогози Праведника на когото вие сега станахте предатели и убийци,-
53
вие които приехте закона чрез служението ангелско, и не го удържахте.
54
А те като чуеха това, късаха им се сърцата от яд, и скърцаха със зъби на него.
55
А Стефан, изпълнен с Дух Свет, погледна на небето и виде славата Божия, и Исуса че стоеше отдесно на Бога;
56
и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Сина Человеческаго че стои отдесно на Бога.
57
Но те като извикаха с глас голем затулиха си ушите и единодушно се впуснаха върх него.
58
И като го изведоха вън из града, хвърлиха върх него камене. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на некой момък на име Савел.
59
И хвърляха камене върх Стефана, който се молеше и казваше: Господи Исусе, приими духа ми.
60
И като коленичи извика с глас голем: Господи, не им считай този грех. И това като рече заспа.
